О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№184
Гр.София, 11.04.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 4390 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. И. и М. Н. И. против Решение № 3137/ 04.05.2017 г. по гр.д.№ 877/13 г. на Софийския градски съд, ІV-Б въззивен състав. С посоченото въззивно решение е отменено първоинстанционното решение от 13.03.2012 г. по гр.д.№ 8811/04 г. на Софийския районен съд в частта, с която на основание чл.292 ГПК /отм./ е извършено разпределение на делбените имоти във фазата на извършване на съдебната делба, вместо което е постановено разпределение на образуваните от допуснатото до делба дворно място от 1 020 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-1296, 1297 от кв.18 по плана на [населено място], м.”Вилна зона Б.”, два новообразувани след проведена процедура по чл.201 ЗУТ поземлени имота, както следва: в дял на С. А. И. и М. Н. И. при условията на съпружеска имуществена общност е поставен недвижим имот /Дял І/, представляващ новообразуван УПИ ХV-1297, 1295 от кв.18 по плана на [населено място], кв.”в.з. Б.”, с площ от 480 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор 02659.2191.1297 по КК на [населено място], в който се намира западното самостоятелно жилище /западен близнак/ от 59,50 кв.м. от построената в УПИ ІХ-1296, 1297 от кв.18, масивна железобетонна сграда на етаж и половина /на калкан/, поставено в общ дял на същите съделители с влязлото в сила в тази му част решение на СРС от 13.03.2012 г. по гр.д.№ 8811/04 г., като пазарната стойност на този дял е определена на 35 406 лв.; в общ дял на М. Б. Г. и Т. С. Т. Т. С. Т. е поставен недвижим имот /Дял ІІ/, представляващ новообразуван УПИ ІХ-1295, 1296, 14 от кв.18 по плана на [населено място], кв.”в.з. Б.”, с площ от 563 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор 02659.2191.1296 по КК на [населено място] в който се намира източното самостоятелно жилище /източен близнак/ от 63,30 кв.м. от построената в УПИ ІХ-1296, 1297 от кв.18, масивна железобетонна сграда на етаж и половина /на калкан/, поставено в общ дял на същите съделители с влязлото в сила в тази му част решение на СРС от 13.03.2012 г. по гр.д.№ 8811/04 г., като пазарната стойност на този дял е определена на 41 528 лв.; осъдени са М. Б. Г. и Т. С. Т. да заплатят на С. А. И. и М. Н. И. за уравнение на дяловете им сумата 3 061 лв. ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е възприел нереална и занижена оценка на допуснатия до делба недвижим имот, без да съобрази неговите технически характеристики, местоположение, изложение, търсенето и предлагането на имоти в района на [населено място].
Ответникът по касационната жалба Т. С. Т. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответницата по касация М. Б. Г. не е депозирала отговор на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Оплакването, според което възприетата от въззивния съд оценка на делбените имоти не съответства на действителната им пазарна стойност, не позволява да се изведе какъвто и да е принципен правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Това е така, още повече като се има предвид, че въззивният съд не е формулирал извод, според който дължимото парично уравнение на дяловете и следващата се държавна такса по сметка на съда се определят въз основа на оценка, различна от пазарната, а тъкмо обратното, и именно в тази връзка е кредитирал последното по време експертно заключение за стойността на имотите, прието в заседанието, в което е приключено съдебното дирене пред въззивната инстанция /видно от мотивите на заключението, вещото лице инж.Ц. е взел предвид, освен вида и състоянието на новообразуваните поземлени имоти, и средните офертни цени за предлагани имоти във „Вилна зона Б.”/. По същество твърдението на касатора, според което оценката на делбените имоти не кореспондира на пазарната им стойност, представлява оплакване за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, което е релевантно не за настоящата фаза на допускане на касационното обжалване, а би било от значение във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество в случай, че са налице основанията за ангажиране на ВКС.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора.
На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация Т. С. Т. направените в настоящото производство разноски, а именно сумата 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 3137/ 04.05.2017 г. по гр.д.№ 877/13 г. на Софийския градски съд, ІV-Б въззивен състав, по касационната жалба на С. А. И. и М. Н. И..
ОСЪЖДА С. А. И. и М. Н. И. С. А. И. и М. Н. И. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят поравно на Т. С. Т. сумата 1 500 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: