ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№38
София, 13.01. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1169/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. по в. медицина „П” гр. Л.. д-р Д. Д. ”) против въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 113 от 28.04.2009 год. по гр. д. № 167/2009 год., с което като отменил решението на Ловешкия районен съд от 18.02.2009 год. по гр. д. № 1326/2008 год., с което са били отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд признал уволнението на М. Т. М. извършено със заповед № 70 от 30.09.2008 год. на Директора на ПГВМ „П” гр. Л., с което е прекратено трудовото и правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за незаконно и го отменил, възстановил М. Т. М. на заеманата преди уволнението работа „учител-специалист” в ПГВМ „П” гр. Л., която осъдил да й заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 4167,60 лв., за шест месеца, на основание чл. 225, ал. 1 КТ ведно със законна лихва считано от 28.11.2008 год. до окончателното изплащане на главницата.
В изложение да допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие на представена съдебна практика по въпросите: при какви условия се прекратява трудовото правоотношение на учителите по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, по чия инициатива може да стане това, допустимо ли е работодателят да иницира пенсиониране на учител при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) или това е само право на учителя. Обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и прилага съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, чл. 68 КСО и § 5, ал. 1 ПЗР на КСО – определение по гр. д. № 4691/2008 год. на ВКС и решение № 146 от 07.02.2007 год. на ВКС.
Ответницата М. Т. М. не е представила писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са били отхвърлени и да постанови уважаването им въззивният съд е приел, че работодателят неправилно е приложил разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, предвиждаща право за едностранно прекратяване на трудовия договор, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е бил налице фактическия състав на посоченото уволнително основание по отношение елемента възраст за пенсиониране – 59 години и 6 месеца. При постановяване на заповедта за уволнението 30.09.2008 год., ищцата е имала навършени 57 години, 4 месеца и 24 дни. Посочено е още, че в хода на производството работодателят се е позовал на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО, съгласно който до 31.12.2009 год. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, без цитираната разпоредба да е посочена в заповедта за уволнението на ищцата. Тълкувайки цитирания параграф въззивният съд е приел, че това е само една правна възможност в интерес на осигуреното лице, което може да се възползва от нея по своя преценка, т. е. това е лично субективно право на работника или служителя, което не може да се упражни от другата страна по трудовото правоотношение, в случая от работодателя.
С оглед данните по делото и повдигнатите в изложението за допускане на касационно обжалване материалноправни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че значим за делото правен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата касае правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с учител при наличие на предпоставките визирани в § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. Представената към изложението съдебна практика (решение № 146/07.02.2007 год. на ВКС) в противоречие с обжалваното решение приема, че при прекратяване на трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст може да се съобрази, както с общата разпоредба на чл. 68 КСО, така и с специалната норма на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО, като право на работодателя и да прецени, коя от двете норми да приложи. Налице е противоречива съдебна практика по изведения правен въпрос, което налага да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационна обжалване на решение № 113 от 28.04.2009 год. по гр. д. № 167/2009 год. на Ловешкия окръжен съд.
УКАЗВА на ПГВМ „П” гр. Л. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. и да представи за това доказателства по делото.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочването му.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ