3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 873
С., 6.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 4 юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 237/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” [населено място] против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 546 от 14.06.2010 г. по гр. дело № 2511/2008 г., с което е отменено решение от 13.08.2008 г. по гр. дело № 58/2008 г. на Благоевградски окръжен съд и е отхвърлен иска предявен с акт за начет № 11040064 от 17.07.2007 г. съставен от Агенция за държавна финансова инспекция срещу И. К. Р. за задължение към ДП „Строителство и възстановяване”-поделение Б. за сумата 26 000 лв. главница и сумата 4087,09 лв. лихва към 17.07.2007 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не се е съобразил с доказателствения материал по делото и не се е обосновал правилно от фактическа и правна страна, относно съдържанието на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, съгласно който отчетниците носят пълна имуществена отговорност, както и че ответникът Р. е притежавал качеството отчетник на длъжността „групов технически ръководител” към ДП „Строителство и възстановяване” – поделение Б., съобразно длъжностната му характеристика. Представено е съдебно решение по гр. дело № 2706/2001 г. на ВКС по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, чрез което се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът И. К. Р. в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради липса на изведен правен въпрос, присъствието на коментари по съществото на спора, които не са направени на база събраните и приети за установени от съда факти, и които не следва да бъдат релевирани като основания за допускане на касационно обжалване, както и че представената съдебна практика няма отношение съм разрешения спор.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан спор в производство по финансов начет, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Доколкото в същото е обсъдена „липсата” като вреда, произходът на която не може да бъде установен, както и качеството отчетник на ответника, което е видно от длъжностната му характеристика за заеманата длъжност, направените изводи с обжалваното решение не влизат в противоречие с изложеното. С решението на ответника е признато качество на фактически отчетник, тъй като е получил суми от клиент на поделението – инвеститор на обект изпълняван от поделението, които впоследствие е следвало да отчете на предприятието – ищец, но не е сторил това, въпреки че ответникът е оспорил представената длъжностна характеристика без дата и по отношение на нея е прието, че не става ясно дали е действала през исковия период, респ. дали ответникът е бил запознат със съдържанието й. Прието е, че липсата представлява недостиг с неустановен произход и невъзможност да се установят причините за състоянието на неотчетност, докато в разглеждания случай причината за това състояние е установена и не е налице липса с неустановен произход – сметките на предприятието са били запорирани, ответникът е получил сумите с пет броя РКО, получените от ответника суми са употребени за заплати на работниците изплащани с РКО по заключение на счетоводно експертиза.
Представената от жалбоподателя съдебна практика – решение на ВКС по гр. дело № 2706/2001 г., касае случай различен от процесния и не съставлява противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по който критерии може да бъде селектирана касационната жалба.
Предвид изложеното обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 546 от 14.06.2010 г. по гр. дело № 2511/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ