4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 194
С., 11.05. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 1936/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. М. Г. В. адвокатска колегия против въззивно определение № 198 от 10.03.2016г. по в. ч. гр. дело № 132/2016г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдело определение № 235 от 25.01.2016г. по гр. дело № 3685/2015г. на Врачански районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по искането на [фирма] [населено място] за отмяна на постановление на частен съдебен изпълнител В. Й., рег. № 721, с район на действие Врачански окръжен съд за възлагане на недвижим имот от 27.03.2015г. по изпл. дело № 120/2007г., поради недопустимост на искането.
В изложение (съдържащо се в касационната жалба) за допускане на касационно обжалване се поставя правния въпрос, дали постановлението за възлагане е самостоятелен оригинерен способ за придобиване право на собственост или е деривативен способ, и какво ще бъде вещноправното действие на вписано по реда на Правилника за вписване постановление за възлагане на недвижим имот, след като няма изрична правна норма от ранга на чл. 537, ал. 2 ГПК, която изрично да предвижда отмяна на постановленията за възлагане при уважен иск за собственост от лице, легитимиращо се с констативен нотариален акт спрямо купувача на публичната продан. Въпросът се поставя в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, с оглед на представено от жалбоподателя съдебно решение по търг. дело № 645/2009г., второ т. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът Д. И. А. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставения правен въпрос е разрешен съобразно задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд. Представя съдебно решение по гр. дело № 1317/2013г., второ г. о., ВКС, като относимо към поставения правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с обжалваното определение е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по – нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният правен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване. Доколкото въпросът засяга правните изводи на съда за недопустимост на искането за отмяна на постановлението на частния съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот на публична продан по предявен иск за собственост, то приетото с обжалваното решение не е в противоречие със съдебната практика утвърдена с решения по гр. дело № 17/2012г., първо г. о., ВКС и гр. дело № 1317/2013г., второ г. о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
За да потвърди определението за прекратяване на производството по искането на жалбоподателя да отмяна на постановлението за възлагане на недвижими имот на публична продан по предявен иск за собственост, въззивният съд е приел, че възлагането на недвижим имот от съдия изпълнител има вещно действие; то прехвърля на купувача правата, които длъжникът е имал върху продадената вещ. Прието е, че публичната продан е деривативно основание за придобиване на право на собственост, поради което публичната продан на чужда вещ не прави купувача собственик на вещта и не лишава от собственост истинския нейн собственик. Истинският собственик може да защити правата си по исков ред, като ревандикира вещта продадена на публична продан, без значение дали е бездействал или се е противопоставил на публичната продан – правни съображения, чрез които съдът е обосновал правния интерес на жалбоподателя от предявения установител иск за собственост по отношение на длъжника и ревандикира вещта от купувача придобил чрез публична продан процесния недвижим имот. В същото време съдът е посочил, че те са й основание за недопустимост на претенцията за отмяна на постановлението за възлагане, тъй като легитимиращият ефект на постановлението на частния съдебен изпълнител ще отпадне с вписване на съдебното решение, с което искът за собственост на истинския собственик на имота бъде уважен против купувача придобил имота на публичната продан.
Жалбоподателят представя съдебно решение по търг. дело № 654/2009г., първо т. о., ВКС, с което са дадени отговори на няколко процесуално – правни въпроса, между които е посочено, че „процесните недвижими имоти са възложени в резултат на валидно извършена публична продан, която е самостоятелен оригинерен способ за придобиване на право на собственост”.
Даденият с посоченото решение отговор е изолиран и може да се приеме, че подобно становище е изоставено.
Публичната продан не е оригинерно, а деривативно основание за придобиване на собственост (чл. 496, ал. 2 ГПК и чл. 499 ГПК), по силата но което купувачът става собственик от деня на възлагането, даже то да е било обжалвано (чл. 438 ГПК). Понеже е деривативно основание за придобиване на собственост, публичната продан на чужда вещ не прави купувача собственик на вещта и не лишава от собственост истинският й собственик. Истинският собственик може да ревандикира вещта продадена на публична собственост, без да има значение дали е знаел за публичната продан, дали е бездействал или се е противопоставял на нея, както е прието с обжалваното определение, т. е. истинският собственик може да брани правата си по исков ред и разполага с правен интерес да предяви установителен иск за собственост и да търси ревандикация на вещта срещу купувача, комуто е възложен имота на публична продан. В рамките на спора за собственост съдът не може да се произнася по действителността на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижимия имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан, т. к. вещният ефект на влязлото в сила и неоспорено по исков ред постановление за възлагане може да бъде отречен, ако се установи, че длъжникът не е бил собственик на имота. Л. ефект на постановлението на частния съдебен изпълнител ще отпадне, с вписване на съдебното решение, с което искът за собственост на истинския собственик е уважен. В този смисъл искането за отмяна на постановлението за възлагане на имота на публична продан по иск за собственост е недопустимо – решение по гр. дело № 1317/2013г., второ г. о. ВКС и решение по гр. дело № 17/2012г., първо г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед правното естество на публичната продан, като едностранен властнически акт на съдебния изпълнител, публичната продан може да бъде отменена чрез обжалване. Ако възлагането не бъде обжалвано, публичната продан може да бъде оспорена само по исков ред и то при два недостатъка, посочени в разпоредбата на чл. 496, ал. 3 ГПК – когато имотът е бил възложен на лице, което няма право да участва в наддаването (тогава публичната продан е недействителна) и когато имотът е бил възложен, макар че купувачът не е платил цената (тогава публичната продан се разваля). По този начин законът постига стабилитет на постановлението за възлагане на публична продан и укрепва правата на купувача. Като деривативно основание за придобиване право на собственост, публичната продан не е стабилизирана, когато е била продадена чужда вещ. Ако с влязло в сила решение се установи, че едно друго лице е собственик на имота, предмет на публичната продан, в отношенията между действителния собственик и купувача публичната продан губи вещнопрехвърлителното си действие.
Вписването на постановлението за възлагане на недвижим имот не е елемент от фактическия състав на придобиване на правото на собственост. Това следва от разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК, според която купувачът придобива правото на собственост от постановлението за възлагане, а в разпоредбата на чл. 498, ал. 1 ГПК се изисква вписване на постановлението за възлага след заплащане на дължимите държавни такси, но това също не е условие за възникване на вещно – правния ефект на публичната продан, което има само оповестително действие.
Предвид изложеното поставения правен въпрос не обуславя основание за допускане на касационна обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 198 от 10.03.2016г. по в. ч. гр. дело № 132/2016г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ