3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
С., 13.01. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2928/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. Ч. чрез процесуален представител А. Х. – С. адвокатска колегия против въззивно решение № 51 от 12.02.2013 г. по в. гр. дело № 30/2013 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 470 от 07.12.2012 г. по гр. дело № 983/2012 г. на Смолянски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя против Професионална гимназия по туризъм [населено място] за признаване на уволнението извършено със заповед № 573 от 09.07.2012 г. на директора на Професионална гимназия по туризъм за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „огняр” и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2700 лв. за период от шест месеца, считано от датата на уволнението 09.07.2012 г., със законна лихва от предявяване на исковата молба 23.08.2012 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос, относно предварителната синдикална закрила при уволнение на работник или служител, поради съкращаване на щата на основание чл. 333, ал. 4 КТ., който се разрешава противоречи от ВКС.
С определение от 01.10.2013 г. е спряно производството по делото до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4/2003 г. на ОСГК на ВКС по материалноправните въпроси – какви са правните последици, ако в колективния трудов договор е предвидено работодателят да „съгласува уволнението” или да „вземе становище”, а не „предварително съгласие” на съответния синдикален орган в предприятието и какво е правното значение на документа, възпроизвеждащ съгласието (становището) на съответния синдикален орган в предприятието в случай, че документът е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган.
С решение № 4 от 17.12.2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС е даден отговор на поставения правен въпрос, с което пречките за движение на делото са отстранени и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото следва да се възобнови.
По поставения правен въпрос с посоченото тълкувателно решение е прието, че ако в клауза на колективния трудов договор (К.) е предвидено работодателят да „съгласува” уволнението, или да вземе „становището”, „мнението”, или да „информира” синдикалния орган, а не да вземе неговото „предварително съгласие”, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ.
Поставеният материалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с вече уеднаквената съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение съдът е застъпил становището възприето с тълкувателното решение. Прието е, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца поради съкращаване на щата е действал К. от 28.06.2012 г., в чл. 10, т. 3 от който е предвидено задължение за работодателите да прекратяват трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ с работници и служители членове на синдикатите – страна по договора, след предварително „становище” на съответната синдикална организация в учебното звено. По идентичен начин въпросът е бил уреден й в чл. 10, т. 5 от предходния К. сключен на 29.06.2010 г. за срок от две години, действал към момента на искането на работодателя и становището на синдикалния орган. При тези обстоятелства от правна страна е прието, че в случая ищецът не се ползва от закрилата предвидена в чл. 333, ал. 4 КТ, поради което при наличието на доказан фактически състав на приложеното основание за уволнение на ищеца е прието, че уволнението е законно с произтичащите от това правни последици.
Видно от изложеното поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен съобразно уеднаквената съдебна практика с тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски за настоящето производство направени от другата страна в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 2928/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, трето г. о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 51 от 12.02.2013 г. по в. гр. дело № 30/2013 г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Р. Ч. да заплати на Професионална гимназия по туризъм [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ