1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
С., 11.06. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1736 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. В. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Й. А. от АК-С., против въззивно решение от 03.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 12497/2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-а въззивен състав, с което е отменено решението от 14.07.2010 г. на Софийския районен съд, 34 с-в, постановено по гр.д. № 32576/2009 г. и е признато за установено по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 21, ал. 1, т. 2 З., предявен от Министерство на отбраната/МО/ [населено място] срещу касатора, че последният дължи на МО сумата от 8 937,54 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от липси на 4 904 литра автомобилен бензин А-92Н и 114 литра гориво за дизелови двигатели Д.-30 в Поделение 22620, за периода 02.06.2006 г. до 18.12.2006 г., установени с акт за начет от 05.01.2007 г., ведно със законните последици.
В касационната жалба, касаторът изразява становище, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС. И. процесуалноправен въпрос е за допустимостта на производство по чл. 417, т. 8 ГПК и сл. в случаите, при които спрямо материалноотговорното лице в наказателното производство е била реализирана наказателна и гражданска отговорност по идентичен акт за начет. В подкрепа на твърденията си представя съдебно решение № 604 от 27.09.2010 г. по гр.д. № 803/2009 г. на Четвърто отделение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК.
Ответникът по касационната жалба Министерство на отбраната [населено място], чрез процесуалния си представител мл. юриск. М. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че на ответника касатор е съставен акт за начет за констатирани липси на гориво за съответния период и същият не е оборил при условията на пълно и главно доказване фактическите констатации в акта. Съдът е приел също така, че искът е допустим, тъй като спорът, предмет на настоящото производство не е същият, който е разрешен със сила на пресъдено нещо с постановената присъда по н.д. № П-149/2007 г. на Софийски военен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният в наказателния процес граждански иск, тъй като липсва тъждество между основанието на двата иска.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съобразно разрешението дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ВКС и решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Такава практика е посочена от касатора, а именно: решение № 604 от 27.09.2010 г. по гр.д. № 803/2009 г. на Четвърто отделение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване е изведен процесуалноправен въпрос за допустимостта на производство по чл. 417, т. 8 ГПК и сл. в случаите, при които спрямо материалноотговорното лице в наказателното производство е била реализирана наказателна и гражданска отговорност по идентичен акт за начет. В случая се твърди, че изводът на въззивния съд за допустимостта на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, поради липса на тъждество на основанията на предявените искове в гражданското и наказателно производство, е в противоречие с приетото в съдебно решение № 604/2010 г. В последното поставеният процесуалноправен въпрос е допустимо ли е производство по реда на чл. 299 и сл. ГПК/отм./ в случаите, когато щетата е резултат от престъпление, установено с влязла в сила присъда. Даденият отговор е, че когато в наказателното производство не е предявен граждански иск за щети по акта за начет или искът не е приет за разглеждане от наказателния съд, гражданският съд следва да се произнесе по него в производство по чл. 299 ГПК/отм./ или по реда на чл. 417, т. 8 ГПК. Право на юридическото лице по чл. 4 З. е да избере по кой ред ще реализира отговорността срещу отчетника при констатирани липси с акт за начет, поради което производството по чл. 299 ГПК/отм./ , съответно чл. 417, т. 8 ГПК е допустимо винаги, когато наказателният съд не се е произнесъл по щетата и независимо дали е ангажирана или не наказателната отговорност на дееца. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че производството по настоящото дело е допустимо, тъй като спорът, предмет на настоящото производство не е същият, който е разрешен със сила на пресъдено нещо с постановената присъда по н.д. № П-149/2007 г. на Софийски военен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният в наказателния процес граждански иск, тъй като липсва тъждество между основанието на двата иска. Това е така, тъй като отговорността на касатора, претендирана с предявения в наказателното производство граждански иск, предвид заявените от ищеца по него факти е извършването на престъпление, за което е повдигнато обвинение – безстопанственост, което включва доказване на неизпълнение от страна на ответника на служебни задължения, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилата вреда, които факти обаче са елемент от състава на престъплението по чл. 219 НК. Съвсем различен е фактическият състав на отговорността за липси, установени с акта за начет, по иска, предявен в настоящото производство, в което правопораждащите имуществената отговорност предпоставки са две: 1. на лицето да е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности и 2. при дейността на същия да е настъпила липса на материални ценности/вреда с неустановен произход/. Т.е. в случая, когато се ангажира отговорността на отчетника за липса, не подлежи на доказване това дали той е извършвал, или не, някакви действия, които да са в причинна връзка с констатираната вреда, защото в тези случаи се касае за щета с неизвестен произход. Докато произходът на щетата, причинена от престъпление, винаги следва да е известен и да се установи в процеса и това са конкретни действия или бездействия на материалноотговорното лице. Именно, защото не е доказано осъществяването на описаните в обвинителния акт конкретни неизпълнения на служебните задължения на касатора, които да са в причинна връзка с констатираната вреда, той е признат за невинен, но тези обстоятелства не подлежат на разглеждане по иска за имуществената отговорност от липси. В заключение, по поставения правен въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с релевираната задължителна съдебна практика, за да е налице основанието за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на това основание.
На ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски по делото за настоящото производство, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 12497/2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-а въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 72819 от 05.08.2011 г. на Г. В. Г. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: