3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
С. 18.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 104/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. от [населено място], приподписана от адвокат И., срещу въззивно решение № 99 от 13.09.2011 г. по гр. дело № 187/2011 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 226 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 2436/2010 на Търговищкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Прокуратура на Република България искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 000 лв. и неимуществени в размер на 10 000 лв., на основание чл.2, ал.6 З., като погасени по давност.
В изложението се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като казусът бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се, че обжалваното решение противоречи на закона и формалната логика, тъй като съдът приел, че при групиране на наказанията му е определено наказание, което следва да изтърпи, като не са зачетени мерките за неотклонение, които съгласно закона са част от наказанието “лишаване от свобода”. Неправилно съдът не дефинирал понятието “давност” с неговото начало и край, не извършил проверка дали тази давност не е прекъсвана от друг факт. От доказателствата по делото било установено, че не са му зачетени мерките за неотклонение, а съдът не изложил мотиви по отношение на обстоятелството, че последното групиране на наказанията е извършено с определение през 2006 г., както и това определение какъв юридически факт е.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от Прокуратура на Република България.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в частта, с която се обжалва решението по отхвърления иск за неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв. и в тази част е процесуално допустима.
В частта, с която се обжалва въззивното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд по отхвърления иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лв. касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. В случая цената на иска за имуществени вреди е в размер на 2000 лв., т.е. под установения минимум в посочената правна норма.
В частта, в която касационната жалба е допустима не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Търговищкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. В. Д. срещу Прокуратура на Република България иск за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди на основание чл.2, ал.6 З. въззивният съд е приел, че определения по присъди по нох. д. № 35/2000 г. и нох.д. № 314/2004 г. и двете по описа на Търговищкия районен съд срок на наказание е изтърпян на 26.02.2004 г., към който момент за ищеца е възникнала претендираната вреда. Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от това, че при определяне на наказанието не е зачетено времето през което е бил в следствения арест по наложена му мярка за неотклонение “задържане под стража”, с оглед на което правото му да претендира обезщетение за вредата е възникнало при освобождаването му от затвора на 26.02.2004 г. С оглед заявеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност съдът е приел, че предявеният /на 22.12.2010 г./ иск по чл.2, ал.6 З. е погасен по давност.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице соченото основание изложението трябва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от жалбоподателят в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР на ОСГТК № 1/2010 г. правен въпрос. Освен това не е обоснована приложимост на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, а именно че разгледания от въззивният съд правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. Формалното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и излагане на доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение не е основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 99 от 13.09.2011 г. по гр. дело № 187/2011 г. на Търговищкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: