. 24-34-710
Дата:25.02.2008 год.
ЗДДС, чл. 70
ОТНОСНО: ползване на данъчен кредит по реда на ЗДДС.
Във връзка с Ваше писмено запитване до Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. София, препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх.№ 24-34-
710 от 17. 08. 2007 г., и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството извършва дейност независим строителен надзор и инвеститорски контрол. В дружеството има заприходени автомобили, които служат за извършване на дейността, тъй като обектите са на различни места в страната. Освен това, служителите на фирмата ползват абонаментни карти за градския транспорт от местоживеенето до местоработата. Ползват се и квартирни от служители, на които местоживеенето е на различно място от местоработата му, и за командированите служители по обектите в страната.
Поставените въпроси са:
1. Признава ли се данъчен кредит по издадените фактури за експлоатация и поддръжка на леките автомобили?
2. Признава ли се данъчен кредит за извършения транспорт на командированите лица с лек автомобил?
3. Признава ли се данъчен кредит по издадените фактури за нощувките на командированите лица и за квартирни на служителите, на които местоживеенето е на различно място от местоработата?
4. Признава ли се данъчен кредит по издадените фактури за абонаментните
карти на служителите?
1. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ не е налице право на ползване на данъчен кредит, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил и когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозните средства, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози със същите превозни. В § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието „лек автомобил“ – автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
В чл. 70, ал. 2 от ЗДДС са предвидени, случаите, в които ограниченията на ал. 1, т. 4 и 5 от същата разпоредба не се прилагат. Според чл. 70, ал. 2, т. 1 и 4 право на ползване на данъчен кредит е налице, когато:
– превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба/т. 1/;
– стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1 /т. 4/.
Видно от цитираните разпоредби /чл. 70, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗДДС/, право на данъчен кредит е налице по отношение на стоките или услугите, свързани с поддръжката и експлоатацията на придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, който се използва единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба, по силата на чл. 70, ал. 2, т. 1 и 4, във връзка с ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС.
Предвид казаното дотук и с оглед изложеното в запитването, в конкретния случай леките автомобили не се използват единствено за дейностите, посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, и следователно не е налице право на приспадане на данъчен кредит и по отношение на стоките и услугите, свързани с поддръжката и експлоатацията на същите.
2. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. По силата на чл. 70, ал. 3 от ЗДДС, ограничението, предвидено в ал. 1, т. 2 на цитираната разпоредба, не се прилага за:
– транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност/чл. 70, ал. 3, т. 21;
– транспорта и нощувките на командировани от лицето лица /чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС/.
Видно от цитираните разпоредби, чл. 70, ал. 3 от ЗДДС дава право на приспадане на данъчен кредит за доставка на стоки или услуги, независимо от ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и съдържа конкретните случаи, за които това право е налице. Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДДС обаче не дерогира приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от същия закон, поради което за доставки при транспорт на командировани лица с лек автомобил не възниква право на приспадане на данъчен кредит, по силата на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС.
3. По отношение на нощувките на командированите от лицето лица, необходимо е да се има предвид, че правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява ако лицето разполага с документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред /чл. 71 от ЗДДС/. За да се ползва данъчен кредит за извършените разходи по командированите от него лица данъчните документи следва да се издават на името на предприятието, а не на командированите лица.
Следва да се има предвид, че по отношение на квартирните на служителите, на които местоживеенето е на различно място от местоработата, не е налице право на приспадане на данъчен кредит, по силата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като по своя характер същите са безвъзмездни доставки, различни от икономическата дейност на лицето.
4. Както бе посочено по-горе ограничението, регламентирано с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не се прилага за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно, което се предоставя от работодателя на работниците и служителите му. В този смисъл, по отношение на предоставяните от работодателя абонаментни карти за градски транспорт от местоживеенето до местоработата на служителите е налице право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 3,т.2отЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’