3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 552
С., 17.04. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1463/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. И. против въззивно решение от 09.06.2011 г. по гр. дело № 4903/2009 г. на Софийски градски съд, с което [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на Н. А. И. сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200 КТ със законна лихва считано от 17.06.2008 г. до изплащане на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати 1857,70 лв. мораторна лихва за периода 27.09.2005 г. – 17.06.2008 г. и е оставено в сила решение от 31.03.2009 г. по гр. дело № 16736/2008 г. на Софийски районен съд в частта, с която иска по чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата до предявения размер 50 000 лв. и е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до 18576,80 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. дело № 9327/2009 г. на СГС и решение по гр. дело № 399/2010 г. на САС постановени по чл. 226 ал. 1 Кодекса за застраховане и практиката на ВКС е разрешен материалноправния въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД с твърдение, че размера присъденото обезщетение не е съобразен с икономическата конюктура в страната и нарасналите нива на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица – правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Твърди, че размера на обезщетението при непозволено увреждане не може да бъде лимитиран чрез съдебната практика, а се определя индивидуално с оглед особеностите на за всеки конкретен случай, както и че представената съдебна практика касае последиците от непозволено увреждане причинено от ПТП, какъвто не е настоящия случай.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 200 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя въпроса за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, в настоящият случай причинени от трудова злополука, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД.
Посочената от жалбоподателя хипотеза за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е неприложима, тъй като по приложението на чл. 52 ЗЗД има установена задължителна съдебна практика, която установява принципите, от които съдът се ръководи при определяне размера на обезщетението, приложени към установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни. Критерият за допускане на касационно обжалване по т. 3 – та изисква поставения правен въпрос да е от значение за точното прилага на закона и за развитие на правото, което предполага необходимост от тълкуване на закона, поради неяснота или непълнота на приложената правна норма, от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, необходимост да се изостави едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. При наличие на установена задължителна съдебна практика и липса на мотивирани съображения за изоставянето и, като неправилна, за непълнота или неяснота на правната норма, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може да бъде уважено.
Представената от жалбоподателя съдебна практика, касае случай различен от настоящия, както по правно основание, така и по фактически твърдения и предвид обстоятелството, че решенията не са влезли в сила, те не са източник на съдебна практика, която се формира само от влезли в сила съдебни решения. Това изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Извън изложеното поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с т. 11 на Постановление № 4/1968 год. на Пленума на ВС, според която справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят търсените вреди. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице вреди, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съотвествие с принципа за справедливост. В конкретния случай съдът е обезщетил моралните вредите – болки и страдания, за които е установено, че са в причинна връзка с претърпяната от жалбоподателя трудова злополука, като е изложил съображения, защо не е възприел причинна връзка на злополуката с мозъчно съдова болест – верижен синдром.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство, поискани с отговора на касационната жалба, в размер на 2500 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.06.2011 г. по гр. дело № 4903/2009 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. А. И. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 2500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: