3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 237
С., 2.05. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 178/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК образувано по частна жалба на К. Я. Н. против определение № 471 от 14.02.2011 год. по гр. дело № 1645/2010 год. на Варненски окръжен съд, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1200 лв. направени пред въззивната инстанция разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответникът [фирма] [населено място] оспорва частната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на определението.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Производството пред Варненски окръжен съд е било образувано по въззивна жалба на К. Н. против решение от 29.04.2010 год. по гр. дело № 12651/2009 год. на Варненски районен съд, с което са били отхвърлени исковете и за парични вземания произтичащи от прекратени трудови правоотношения с ответника [фирма] [населено място]. Пред въззивната инстанция жалбоподателката е направила отказ от исковете и с определение от 13.01.2011 год. въззивният съд обезсилил решението от 29.04.2010 год. по гр. дело № 12651/2009 год. на Варненския районен съд, поправено с решение от 06.07.2010 год. и прекратил производството по делото, прекратил и въззивното производство образувано по въззивната жалба на Н., като я осъдил да заплати на ответното дружество 1000 лв. разноски направени пред първата инстанция на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, поради прекратяване на производството.
Обжалваното определение е постановено по молба на [фирма] за допълване определението на въззивния съд от 13.01.2011 год., като К. Н. бъда осъдена да заплати 1200 разноски за въззивното производство, прекратено с посоченото определение, поради обезсилване на първоинстанционното решение, с оглед направения отказ на ищцата от исковете. Съдът уважил искането, като е приел, че с отговора на въззивната жалба ответникът – молител е направил искане за присъждане на разноски, без да е бил задължен на този етап от производството да представи доказателства за направени разноски, и поради това, че определението от 13.01.2011 год., чието допълване се иска, е постановено в закрито заседание е съобразил представените с молбата – договор за правна помощ № 194189/08.06.2010 г. (неподписан от клиента), с който е договорен хонорар 1200 лв. и двустранно подписана фактура от 02.06.2010 г. ксерокопие, с която договорената сума е внесена – 1000 лв. хонорар и 200 ДДС.
В частната жалба се поддържа, че посочената фактура не е приложена към искането за присъждане на разноски и не е следвало да бъде обсъдена от съд, въпреки че се намира по делото, прави оплакване, че след като страната не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК не може да иска изменение или допълване на определението в частта за разноските. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а молбата за разноски отхвърлена.
Оплакванията са неоснователни.
Отказа от исковете жалбоподателката е направила, след постъпилия от другата страна отговор по въззивнита й жалба, преди делото да е било насрочено за разглеждане в открито заседание, затова съдът е постановил определенията си в закрито съдебно заседание. В тази връзка правилно е прието, че след като в отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноските направени във въззивното производство, допустимо е доказателствата за техния размер да се представят с молбата за изменение на определението в частта за разноските. Неоснователно се поддържа от жалбоподателката, че с искането за разноски бил представен само договор за правна помощ. Видно от приложенията, към договора е посочена и „разписка за внесен хонорар”, в случая това е фактурата удостоверяваща, че договорените 1200 лв. са внесени. Дали възнаграждението е внесено преди договора за правно съдействие или след това е без значение за отговорността за разноските. Без значение е и обстоятелството, че представения пред въззивната инстанция договор за правно съдействие не е подписан от клиента, тъй като в първоинстанционното производство се намира надлежно оформено пълномощно за водене на делото до окончателното му свършване във всички инстанции. В случая не е бил необходим списък на разноските по чл. 80 ГПК, след като е направен само един разход за адвокатски хонорар.
При тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 471 от 14.02.2011 год. по в. гр. дело № 1645/2010 год. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ