1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
С., 17.01. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 849 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. А. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ю. П. от АК-П., против въззивно решение № 64 от 29.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 30/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 262 от 09.08.2010 г. на Велинградския районен съд, постановено по гр.д. № 605/2010 г., в частта му, с която са отхвърлени предявените от А. А. П. срещу Основно училище/ОУ/ „Г. Б.” [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 2 522,16 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани са противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси от процесуален характер са относно приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2, чл. 178 и чл. 179, чл. 183 и чл. 317 ГПК, в частност какви са правомощията на въззивния съд при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при събиране на доказателства, както и материалноправния въпрос за приложението на чл. 329 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Представени са решения на отделни състави на ВС и ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, както и по приложението на чл. 101 и чл. 142, чл. 143, чл. 144 и чл. 147 ГПК/отм./ и предвид разрешението дадено в т. 2 и т. 3 от ТР № 1/2010 Г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не се касае за задължителна практика, то основанието за допускане на касационното обжалване в случая е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. По материалноправния въпрос се твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба ОУ”Г. Б.” [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. С. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата, изразяващо се в премахване на единствената щатна бройка в училището „начален възпитател”, извършено с щатно разписание от 01.01.2010 г., преди уволнението на ищцата на 30.03.2010 г., поради което работодателят не е бил длъжен да прави подбор по чл. 329 КТ, поради което заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е законосъобразна.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставените в изложението процесуалноправни въпроси относно приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2, чл. 178 и чл. 179, чл. 183 и чл. 317 ГПК, в частност какви са правомощията на въззивния съд при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при събиране на доказателства, са от значение за изхода на спора, но те не са решени от въззивния съд в противоречие с приетото в съдебната практика. В съответствие с нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че правото на ищцата да иска пред него представяне оригиналите на длъжностните/щатни/ разписания е преклудирано, тъй като надлежно заверени копия от тях са представени от ответника пред първоинстанционния съд и тъй като не е направено изрично искане за представяне на оригиналите/чл. 183 ГПК/ съдът е зачел тяхната доказателствена сила. В тази връзка поставеният правен въпрос в изложението от процесуално естество е по съществото на спора, а проверката за законосъобразност на обжалваното решение, включително и преценката на поставения от касаторката въпрос, свързан с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, не може да се извърши в рамките по селекция на касационните жалби. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. По поставения материалноправен въпрос за приложението на чл. 329 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, а именно, че при реално съкращаване на единствена щатна бройка, какъвто е настоящия случай, не се извършва подбор по чл. 329 КТ, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване е неприложимо.
При този изход на делото, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 64 от 29.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 30/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 1886 от 24.03.2011 г. на А. А. П. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: