1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
С., 18.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1023 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Й. У. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Г. от АК-С., против въззивно решение от 28.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 7333/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение, с което като е потвърдено решение от 09.03.2011 г., постановено по гр.д. № 1900/2010 г. на Софийски районен съд, 64 с-в, е уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 124, ал. 1, и чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД, като е прието за установено, че касаторът У. дължи на [фирма] [населено място], сумата от 3 622,62 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена от ответника топлинна енергия за периода 19.08.2006 г. – 30.04.2008 г., както и сумата от 1 039,06 лв. – лихва за забава за периода 19.08.2006 г. – 02.07.2009 г., за топлоснабдяван имот в [населено място], ведно със законната лихва от 19.08.2009 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата, както и разноските по делото.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано, поради което моли да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. В изложение на основанията за допустимост по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не сочи като основание за допускане на касационното обжалване която и да е от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, не извежда материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, по който се е произнесъл възивният съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са решение № 71 от 23.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 628/2010 г., І т.о., въззивно решение № 176 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 92/2008 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отделение, влязло в сила, както и по едно първоинстанционно и въззивно решения, за които липсват данни, че са влезли в сила, поради което и съгласно приетото в т. 3 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС същите не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач ФДР [фирма] [населено място] не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД, с цена на иска над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД въззивният съд е приел, че от фактическа страна по делото е установено, че стойността на отчетената като потребена и неплатена топлинна енергия от ответника, изчислена съобразно нормативните актове, регламентиращи продажбата на топлинна енергия и разпределението й, възлиза след изготвяне на изравнителните сметки на 7 110,71 лв. за исковия период – м. 02.2004 г. до м. април 2008 г. Съдът е уважил направеното от ответника възражение за изтекла тригодишна погасителна давност и позовавайки се на задължителната съдебна практика е приел, че вземанията на ищеца за главница и лихва са погасени за периода от 01.02.2004 г. до 19.08.2006 г. и са останали дължими сумата от 3 622,62 лв. главница и 1039,06 лв. лихва за забава. Съдът е приел, че искът за главницата е доказан по основание и размер от ищеца, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази връзка съдът е отразил, че в конкретния случай е била въведена системата за дялово разпределение и с решение на ОС на ЕС е била избрана фирмата ФДР и в последствие [фирма], като съгласно заключението на СТЕ справките на дяловия разпределител за исковия период съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите на конкретния имот, като за процесния период като се отчете, че част от дължимите суми са погасени по давност, ответникът дължи сумата от 3 622,62 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена от него топлинна енергия, както и сумата от 1 039,06 лв. мораторна лихва. В. съд е изложил свои подробни мотиви относно основателността на предявените от ищеца срещу ответника претенции като е отразил, че крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК потвърждава първоинстанционното решение.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
Н. на което и да е от гореизброените основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, неконкретизирането от страна на касатора на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е от значение за изхода на спора, не дава възможност на настоящата инстанция да извърши преценката за наличие на законово определените предпоставки за допускане до касационно обжалване, както и да ги свърже с представената съдебна практика. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 7333/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение, по касационна жалба с вх. № 49346 от 07.05.2012 г. на К. Й. У. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: