. 26-Б-167
Дата: 22.01.2009 год.
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 15, ал. 1, т. 3;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 16, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 44, ал. 4;
Във връзка с писмото Ви заведено с вх. № 26-Б-167/04.12.2008 г., в което поставяте въпроси във връзка с осъществяване на сервизна дейност на фискални устройства , изразява следното становище:
Националната агенция за приходите (НАП) винаги е била активна страна в процеса на внедряване и използване на фискални устройства (ФУ) като средство за регистрация на оборотите от продажби на стоки и услуги.
Правомощията на органите по приходите при регистрацията и контрола на ФУ са регламентирани в Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ бр.10б/2006 г., изм. бр.7/2007 г. и бр.79/2007 г.).
При извършване на регистрация на ФУ органите по приходите контролират правото на сервизната организация да обслужва съответния модел ФУ чрез проверка в регистъра на сервизните фирми, воден от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) по реда на чл. 44, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г.
Ежемесечното подаване на данни за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ, за прекъсване или започване на сервизното обслужване към компетентната ТД на НАП осигурява възможност за допълнителен проверка и контрол на дейността на сервиза.
Изискването по чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. при въвеждане в експлоатация и работа с ФУ лицето собственик на ФУ да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана от ДАМТН сервизна фирма, е създадено с цел поддръжката на ФУ да се извършва от компетентни лица, носещи отговорност за цялостното състояние на устройството. В този смисъл твърдението, че съгласно настоящата нормативна уредба сервизът не е длъжен да прави проверка на софтуера е несъстоятелно. Точно обратното това е проверка, която е задължителна доколкото тя дава отражение върху цялостното функциониране на ФУ. В това отношение сервизът носи солидарна отговорност със задълженото лице, използващо ФУ, за недопускане на неправомерна намеса на други лица.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-18/2006 г, за сключване на договор между производителя и сервизната фирма цели да задължи производителя на ФУ да осигури подготовка и обучение на сервизните фирми за работа и техническа поддръжка на съответния тил ФУ. Отпадането на изискването за наличие на такъв договор би освободило и двете страни (производителя и сервиза) от задължението да подготвят или да бъдат подготвени за извършване на сервизна дейност. Това създава възможност за неефективно използване на ФУ и в крайна сметка до неизпълнение на основното предназначение за регистрация на продажбите на ФУ и невъзможност за отчитане на реалните обороти от органите по приходите.
Националната агенция за приходите е заинтересована от наличието на добра нормативна база, организация и реализация на работата на сервизните фирми с цел постигане на реален ефект от използването на ФУ като средство за отчитане на оборотите от продажби.
В този смисъл НАП, в рамките на своите компетенции, е готова да участва в обсъждане на промени, които биха довели до подобряване на качеството на сервизното обслужване на ФУ.
Основните въпроси поставени в писмото Ви, касаещи сервизното обслужване, както и завишаването на изискванията към сервиза, в т. ч. сертификацията по ISО 9000, трябва да бъдат отнесени към ДАМТН, в чиито компетенции е издаването на удосто-верение за регистрация на сервизна фирма на ФУ, както и прекратяване регистрацията в случаите на неспазване на реда и изискванията на Наредба № Н-18/2006 г.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘