4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1164
С., 4.12. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4256/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Димитрова С. и Р. Г. Б. против въззивно решение № 238 от 21.05.2015г. по в. гр. дело № 239/2015г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 1996 от 30.12.2014г. по гр. дело № 4864/2014г. на Русенски районен съд и на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален поради неизпълнение договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 173, т.ІІ, рег. № 4243, дело № 360 на нотариус с район на действие Русенски районен съд, с който М. А. К. е прехвърлила на К. Димитрова С. в брак с Р. Г. Б. апартамент в [населено място], [улица], вх. 2, ет. 7, ап. 5, подробно описан в диспозитива на решението, при запазено пожизнено право на ползване върху имота на прехвърлителката.
В изложение за допускане на касационно обжалвано жалбоподателите поставят правните въпроси – при липса на указания във въззивната жалба, в какво се състои порочността на решението, длъжен ли е въззивният съд да приеме оплаквания за неправилност на решението направени от страната едва в пледуарията по хода по същество, респ. длъжен ли е при преценката за правилността на решението да се съобрази само с посоченото във въззивнатна жалба; налице ли е правна възможност за трансформиране на задължението за грижи по алеаторен договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължения за гледане и издръжка; какъв е обемът на дължимите грижи по алеаторен договор, ако задължението е договорено бланкетно. Жалбоподателите поддържат, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата М. А. К. чрез пълномощник адв. И. и адв. Б. Р. адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени съобразно задължителната съдебна практика на ВКС. Прави искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателите съдебна практика – решения на по гр. дело № 1728/2009г., трето г.о., ВКС; гр. дело № 1471/2009г., четвърто г. о., ВКС и гр. дело № 952/2010г., четвърто г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която за валидността и допустимостта в обжалваната част на решението въззивният съд следи служебно; при проверка на правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Ако жалбата не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционното решение тя е допустима, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността му, а следва да го потвърди.
С обжалваното решение въззивният съд не се е произнесъл извън наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанциноното решение, като незаконосъобразно, необосновано, вътрешно противоречиво и постановено в нарушение на процесуални правила, развити подробно в жалбата. Приетото в посочената съдебна практика касае бланкетна въззивна жалба. Жалбата на ищцата сезираща въззивната инстанция не носи този характер. В същата са посочени конкретни пороци обосноваващи неправилността на първоинстанционното решение, разпити подробно, с обсъждане на доказателствата по делото и оплакване за необоснованост на фактическите констатации на съда, превратно прилагане на материалния закон и допуснати процесуални нарушения.
М. въпрос относно възможността на приобретателя на недвижимия имот, при неуказано съдействие от кредитора, да трансформира натуралното задължение за грижи в парично с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателите съдебна практика, според която прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура се поставя в забава, но това не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура и в пари. При отказ да се приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да осигури изпълнението в пари без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. Н. на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи, води до погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение е възможно само в натура. В този смисъл решение по гр. дело № 642/2011г., четвърто г. о., ВКС; решение по гр. дело № 1210/2012г., трето г. о., ВКС и решение по гр. дело № 90/2011г., трето г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С обжалваното решение в съответствие с посочената съдебна практика е прието, че при влошаване на отношенията между страните, приобретателите на имота не са трансформирали натуралните грижи в парични. Отделно стои въпроса, дали кредиторът неоснователно е отказал да получава грижи и издръжка, когато те не са престирани в обем съответстващ на нуждите и потребностите на прехвърлителя, с оглед възрастта и здравословното му състояние.
Третият материалноправен въпрос, какъв е обемът на дължимите грижи, ако задължението е уговорено бланкетно, касае конкретната фактическа обстановка, обсъждането на която е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Следва да се посочи, че с процесния договор приобретателите са поели да осигурят цялостно гледане и грижи, според нуждите на възрастта и здравословното състояние на прехвърлителката, което излиза извън рамката на бланкетна уговорка, според посоченото във въпроса.
Предвид изложеното поставените правни въпроси не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателите ще следва да заплатят на другата страна съдебни разноски за касационното производство в размер на 1400 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 238 от 21.05.2015г. по в. гр. дело № 239/2015г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Димитрова С. и Р. Г. Б. да заплатят на М. А. К. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1400 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ