О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
С., 17.07.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..като изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 255 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция “Митници”, [населено място], подадена чрез юрисконсулт Т. С. срещу въззивно решение № 337 от 23.11.2011 г.по гр.дело № 752/2011 г.на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 126 от 2425.05.2011г. по гр.дело № 740/2010 г.на Свиленградския районен съд в частта, с която предявените от К. Я. К. срещу Агенция “Митници”, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и частично по т.3 КТ са уважени, като е призната за незаконна и отменена заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с К., същият е възстановен на заеманата до уволнението длъжност “главен митнически специалист в Митница С. към Агенция “Митници” и агенцията е осъдена да му заплати на основание чл.225, ал.1 КТ сумата 4159.50 лв., обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, като същото е отменено в частта, в която искът по чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер от 4991.40 лв. и вместо него е постановено ново, като на К. са присъдени още 831.90 лева, ведно със законната лихва.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос: за приложното поле на разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ в случаите, когато инспекцията по труда е дала разрешение за уволнение, но не е посочено основанието на което се дава при положение, че в отправеното искане от работодателя са посочени заболяванията от които страда служителя, който е от значение за изхода на делото и по който липсва практика. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя се и процесуалноправният въпрос за разпределението на доказателствената тежест при представен протокол за извършен подбор по чл.329 КТ. Цитирано и представено са решение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл.290 ГПК. Изложеното е относимо към приложното поле на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът К. Я. К., чрез процесуалния си представител-адвокат В. О. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставения материалноправен въпрос не е обусловил изхода на делото, а процесуалноправният е неясен. По същество поддържа, че обжалваното решение е правилно. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПк, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Хасковският окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявените от К. К. искове за отмяна като незаконна на заповедта, с която трудовото му правоотношение с ответната агенция е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ са уважени, и е уважил изцяло иска по чл.225, ал.1 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като е в нарушение на чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ. Приел е, че в даденото разрешение от инспекцията по труда не е посочено основанието на което то се дава, а само разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ, с което не е преодоляна закрилата на ищеца. Приел е също така, че не е доказано наличието на реално съкращаване на щата, тъй като по действащото към момента на уволнението длъжностно разписание щатните бройки за длъжността “главен митнически специалист” са били 32 бр., т.е. налице било увеличение на тези щатни бройки с сравнение с 7 бр. по длъжностното разписание от 17.11.2009 г., както и че подборът е незаконосъобразен, тъй като не е извършен между всички служители, заемащи съкращаваната длъжност към 15.12.2009 г.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос- за приложното поле на разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ в случаите, когато инспекцията по труда е дала разрешение за уволнение, но не е посочено основанието на което се дава при положение, че в отправеното искане от работодателя са посочени заболяванията от които страда служителя е от значение за изхода на делото, но не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроса за приложното поле на закрилата по чл.333, ал.1 КТ в случаите когато инспекцията по труда е дала разрешение за уволнение практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 решение на Върховния касационен съд. В решение № 83 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 1784/2009 г. на ІV г.о. е прието, че предварителната закрила при уволнение е израз на социалната защита на правото на труд. В изброените в разпоредбата на чл.333 КТ случаи уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Тя е относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване на съгласие от съответния орган. Органът, който дава разрешение в случаите по чл.333, ал.1 КТ е съответната областна инспекция по труда. Когато един работник или служител се ползва със закрила на повече от едно основание, то всяка от тях трябва да бъде преодолявана поотделно. С оглед установеното по делото, че ищецът се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ, т.е. на две основания, за всяко едно трябва да бъде дадено разрешение. В разрешението на инспекцията по труда е посочено, че се дава на основание чл.333, ал.1 КТ. З. разпоредби с оглед целта им да осигурят закрила на определени категории работници, посочени изчерпателно в чл.333 КТ, при уволнение на също изчерпателно посочени основания, следва да се прилагат стриктно и формално. Когато работникът или служителят е закрилян на повече от едно основание, защото на повече от едно основание неговото трудово положение е социално уязвимо, всяко от тях има своето социално и правно оправдание, затова и за всяко от тях закрилата трябва да се приложи самостоятелно по предвидения за това ред. Разрешението е “за всеки отделен случай” по см. на чл.333, ал.1 КТ, когато е за конкретен работник, за конкретно уволнително основание и за конкретна хипотеза на закрила. В случая в разрешението на инспекцията по труда не е посочено основанието на което се дава разрешението, поради което приетото от въззивния съд, че не е преодоляна по отношение на ищеца закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ е в съответствие със задължителната практика, че когато работникът или служителят се ползва със закрила на повече от едно основание по всяко от тях закрилата трябва да се приложи самостоятелно по предвидения за това ред. Наличието на задължителна практика по чл.280, ал.1,т.1 ГПК изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По поставения въпрос за разпределението на доказателствената тежест при представен протокол за извършен подбор по чл.329 КТ не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В представеното решение е прието, че законът няма изискване за формата на подбора, поради което извършването му може да се установява с всички допустими от ГПК доказателства. При въведени от ищеца доводи, че не е извършен подбор или проведеният подбор е незаконосъобразен, в тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че е извършил подбор когато такъв е бил задължителен, и че го е извършил по критериите на чл.329 ал.1 КТ- по-висока квалификация и по-добра работа. В случая в съответствие с цитираната практика съдът е приел, че работодателят не е доказал подборът да е извършен между всички служители заемащи съкращаваната длъжност към 15.12.2009 г.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Независимо от изхода на делото на ответника не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като по делото не са представени доказателства за направени такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 337 от 23.11.2011 г.по гр.дело № 752/2011 г.на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: