1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
С., 9.03. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1235 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Д. К. и Карамфила В. К., и двамата от [населено място], област Пловдивска, чрез пълномощника си адв. М. Сейменска от АК-П., против въззивно решение № 606 от 27.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 614/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ГК – VІІІ с-в, с което като е потвърдено решение № 2867 от 08.10.2010 г. на Пловдивския районен съд, ХІІ гр. с-в, постановено по гр.д. № 18290/2009 г., са отхвърлени предявените искове от касаторите срещу Д. Н. К. от [населено място] и В. К. Г. от [населено място], с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, за признаване нищожността на договора, сключен на 30.05.2002 г. с нотариален акт № 25, т. ІІ, рег. № 1421, д. № 204/2002 г. на нотариус с район на действие Пловдивския районен съд, по силата на който Н. Д. К. и Карамфила В. К. са продали на сина си Д. Н. К. процесния недвижим имот, като привиден, прикриващ дарение.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК. Жалбоподателите са конкретизирали следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които твърдят, че са обусловили изхода на делото, а именно: кога недвижим имот придобит по време на брака чрез продажба не е съпружеска имуществена общност; преките изявления на двете страни – продавач и купувач, обективирани в „обратното писмо”, удостоверяват ли напълно привидността на сключената сделка за продажба на недвижимия имот, дали са достатъчно основание, за да бъде разкрита тяхната воля, а оттам и симулативността на сделката или са необходими и свидетелски показания, както и процесуално нарушение ли е непроизнасянето от страна на съда относно характера на представения документ, липсата на правна квалификация на същия в доклада по делото и отказа на съда за допускане на свидетелски показания; обратният документ, неподписан от съпругата обвързва ли я и по какъв начин. Посочени са и са представени съдебни решения, както следва: решение № 16 от 09.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 2392/2007 г., ІІІ г.о., решение № 193 от 28.03.1997 г. по гр.д. № 1357/1996 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 32 от 07.04.2008 г. по гр.д. № 2739/2007 г. на Пловдивския районен съд, ІІ гр. състав, за което липсват данни, че е влязло в сила, поради което то не обосновава противоречива съдебна практика.
Ответницата по касационната жалба В. К. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна, но не изразява становище по основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. Н. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. П. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, заявява, че не оспорва жалбата и счита същата за основателна.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени установителни искове по чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 17 ЗЗД, с обжалваем интерес над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожността на продажбената сделка като относително симулативна, прикриваща дарение, въззивният съд е приел, че представеното по делото „обратно писмо” не съдържа волеизявлението на ответницата В. Г., поради което не би могло да й се противопостави. По договора за покупко-продажба неучаствалият в сделката съпруг не е трето лице, тъй като придобива права по силата на закона, независимо, че не е посочен като купувач като декларацията на единия съпруг за наличие на относителна симулация/договорът за продажба прикрива дарение/, не обвързва съпруга неучастващ в договора, но придобиващ права по силата на това си качество.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, Т. решения на ВКС и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая поставените от касаторите правни въпроси, описани по-горе, са обусловили изхода на делото, но те са решени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 464 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1069/2009 г., І г.о. В него е прието, че вещите и правата върху вещи придобити от съпрузите по време на брака, съгласно чл. 19 СК/отм./ принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Независимо, че не е страна по процесния договор за покупко-продажба, поради факта, че той се сключва по време на брака на двамата съпрузи, съпругът, неучаствал в сделката, придобива права по силата на закона по този договор. Между страните по явната сделка обратният документ е признание, че сделката не отразява действителните правоотношения и че съществува друга прикрита сделка. Обратният документ, който разкрива съдържанието на един прикрит договор трябва да съдържа всички елементи от съдържанието на договора и тогава той служи за пълно разкриване на симулацията. Когато документът е едностранен и разкрива само волеизявлението на една от страните по сделката, той ще служи само като начало на писмено доказателство по см. на чл. 165, ал. 2 ГПК/чл. 134, ал. 2 ГПК/отм.// и в този случай е допустимо доказването на действителните права и отношения между договарящите със свидетели. В това се състои разликата между обратния документ, който установява напълно прикритото съглашение и документът, който прави само вероятно твърдението за симулация. В случая, когато обратният документ е съставен като двустранен договор, той не може да се тълкува като начало на писмено доказателство и свидетелски показания за установяване на симулацията са недопустими. Когато е налице другарство и обратният документ се отнася до факт, който е общ за другарите, констатациите относно общите факти трябва да са еднакви спрямо всички задължителни другари. Когато се отнася до обвързващата сила на обратния документ по отношение на съпруг, който не е подписал същия, то такава липсва. Обратният документ е договор и затова неподписалата страна не е обвързана от него. За да гарантират правата си по прикритата сделка, продавачите е следвало да се снабдят с обратен документ и от неучаствалия в договора съпруг, тъй като в противен случай подписаната от тях декларация му е непротивопоставима. Декларацията от единия съпруг за наличието на симулация също не обвързва съпруга, неучастващ в договора, но придобиващ права по силата на това си качество. Наличието на задължителна съдебна практика по поставените въпроси, на която приетото във въззивното решение съответства, изключва приложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, какъвто не е настоящият случай, като същите не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 606 от 27.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 614/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ГК – VІІІ с-в, по касационна жалба с вх. № 13407 от 10.06.2011 г. на Н. Д. К. и Карамфила В. К., и двамата от [населено място], област Пловдивска.
ОСЪЖДА Н. Д. К. и Карамфила В. К., и двамата от [населено място], област Пловдивска да заплатят на В. К. Г. от [населено място], Пловдивска област, направените разноски за касационното производство в размер на 350/триста и петдесет/лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: