3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
С. 24.02. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1377/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от адвокат Ив. К. срещу въззивно решение № 199 от 28.04.2011 г. по гр. дело № 247/2011 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 24.11.2010 г. по гр.д. № 637/2010 г. на Районен съд, [населено място] в частта, с която са уважени предявените от Е. Н. М. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 за сумата 3000 лв., иска с правно основание чл.128 КТ за периода м.01.2008 г. до м.12.2009 г. за сумата 10 946.55лв., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 1 800 лв., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2007, 2008 и 2009 г. в размер на 1500 лв.
В изложението за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос свързан със задължението на съда да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и за допустимостта с гласни доказателства да се установява спазена ли е нормата на чл.193, ал.1 КТ. По иска с правно основание чл.128 КТ се излагат съображения, че решението е неправилно, тъй като изводите на съда за дължимост на сумата, представляваща неизплатено трудово възнаграждение е изведен само от факта, че върху разплащателните ведомости липсвал подпис на ищеца за получаване на трудово възнаграждение. Като не кредитирал останалите доказателства установяващи, че ищецът е имал право да представлява дружеството пред всички банки, както и да извършва всякакви финансови операции, че от заключението на счетоводната експертиза било установено, че теглените от ищеца суми са в размер на 222 544.45 лв., а отчетената сума е 9647.55 лв., от което се налагал извода, че е получил трудовото възнаграждение.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът Е. Н. М., чрез адвокат К. К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението не е формулиран въпрос. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоистанционния съд, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и по чл.128 КТ Благоевградският окръжен съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в нарушение на чл.193, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ, както и че на ищеца се дължи незаплатеното трудово възнагражедине за исковия период.
По поставения в изложението въпрос свързан със задължението съдът да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и за допустимостта с гласни доказателства да се установява спазена ли е нормата на чл.193, ал.1 КТ не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съдът е изпълнил задължението вменено му от процесуалния закон да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Не е допуснал нарушение на разпоредбите свързани с допустимост на гласни доказателства за твърдяните от жалбоподателя обстоятелства- взети устни обяснения по чл.193, ал.1 КТ от ищеца. Приел е, че от събраните доказателства не е установено обстоятелството от ищеца да са искани обяснения, както и че заповедта не е мотивирана съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, което е достатъчно основание за отмяната й като незаконосъобразна, без да се разглежда спора по същество. Възпроизвеждането на нормативния текст на съответния фактически състав “причини съгласно чл.330, т.6 КТ” не може да се възприеме като мотивиране на заповедта. В тежест на работодателя е да установи, че при издаване на заповедта са спазени императивните разпоредби на чл.193, ал.1 и чл.195, ал.1 КТ. Даденото от въззивния съд разрешение, че заповедта е незаконосъобразна, поради неспазване изискванията на чл.193, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ е в съответствие със трайната практика на Върховния касационен съд, включително и задължителната по чл.290 ГПК.
Останалите оплаквания в изложението свързани с правилността на изводите на съда по уважения иск с правно основание чл.128 КТ не са основания за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Липсата на формулиран правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК не дава възможност касационната инстанция да извърши преценка следва ли да се допусне касационно обжалване, както и да извърши селекция по критериите визирани в т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. Оплакванията за неправилност на решението, поради неправилна преценка на събраните доказателства свързани с необосноваността му са основания за отмяна на същото по чл.281, т.3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Независимо от изхода на делото на ответната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото не са представени доказателства такива да са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 199 от 28.04.2011 г. по гр. дело № 247/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: