1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
С., 10.06. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2081 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на Нов български университет [населено място], представляван от ректора П. Б., чрез пълномощника си адв. Р. В. от АК-С., против въззивно решение от 21.01.2013 г., постановено по в.гр.д. № 12928/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, ІІ-Б отделение, с което е отменено решение от 24.06.2013 г., постановено по гр.д. № 21482/2013 г. на Софийски районен съд, 76 с-в и са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ от М. П. Й. от [населено място] срещу Нов български университет [населено място].
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като неоснователни.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира два правни въпроса, за които твърди, че са от значение за изхода на делото, а именно – материалноправният въпрос е – от кой момент започва да тече 14-дневния срок, в който работникът може да престира труда си пред работодателя за заеманата преди уволнението длъжност и дали този момент е моментът на получаване на съобщение от районния съд по реда на чл. 345, ал. 1 КТ, или от по-ранен етап, когато са налице достатъчно доказателства, че работникът е узнал да решението преди получаване на съобщението от съда и процесуалноправният въпрос – задължен ли е въззивният съд да допусне доказателства, които са поискани своевременно и са от съществено значение за решаване на спора по същество, за които правни въпроси твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – основание за допускане до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и представя съдебна практика, както следва: решение № 440 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 537/2009 г. на ІV г.о., решение № 417 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 788/2009 г., ІV г.о., решение № 174 от 12.01.2011 г. на ВКС по т.д. № 36/2010 г., І т.о., решение № 197 от 12.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 927/2011 г., ІІ т.о., решение № 155 от 08.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1152/2012 г., ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, както и решение от 08.01.2008 г. по гр.д. № 764/2007 г. на Софийски апелативен съд, постановено в производство по реда на § 2, ал. 4 ПЗР на ГПК/2007 г./, вр. с чл. 218а ГПК/отм./. Представеното определение на ВКС в производство по чл. 288 ГПК не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед на приетото разрешения в ТР № 2/2011 г., т. 1 на ОСГТК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба М. П. Й. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. М. от АК-С., в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение въззивният съд приел, че в случая уволнителната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ е незаконосъобразна, тъй като тя се е явила да заеме длъжността, на която е била възстановена в двуседмичния преклузивен срок по чл. 345, ал. 1 КТ. Приел е, че за възстановяването си на работа ищцата е била уведомена с нарочно съобщение на съда на 24.09.2012 г., от който момент за нея е започнал да тече 14-дневния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, който срок изтича на 08.10.2012 г., а тя е подала молба до работодателя, входирана от него на 04.10.2012 г., с искане да започне да изпълнява трудовите си задължения съобразно съдебното решение. В случая въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства, които да установяват по несъмнен начин, че на служителката е станало известно съдържанието на влезлия в сила съдебен акт за възстановяването й на работа преди връченото й нарочно съобщение за това от районния съд като в тази връзка подробно е обсъдил представените от работодателя писмени доказателства и се е позовал на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 345, ал. 1 КТ, в т.ч. и на тази, представена от касатора/ решение № 440 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 537/2009 г. на ІV г.о./.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК . Повдигнатият от касатора материалноправен въпрос е правнорелевантен, тъй като обуславя крайното решение. Решаването му от въззивния съд не е в противоречие със задължителната съдебна практика, а в съответствие с нея. Съгласно задължителната съдебна практика по поставения правен въпрос от материално естество, установена по реда на чл. 290 и сл. ГПК, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от в последствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. Целта на разпоредбата, задължаваща съда да уведоми работника за влязлото в сила решение е, както с оглед защита на интереса му да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или да назначи друго лице на длъжността, в случай, че възстановеният работник не се яви своевременно на работа. Изпращането на съобщението от съда е не само с цел да се уведоми работника за правата му, но и да се постави началото на срока по чл. 345, ал.1 КТ, т.е. да се установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. Когато от доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. В случая не в противоречие, както твърди касаторът, а в съответствие с тази задължителна съдебна практика, въззивният съд е приел, че за ищцата срокът по чл. 345, ал. 1 КТ е започнал да тече от момента на получаване на нарочното съобщение от съда, тъй като от представените по делото писмени доказателства – молби по делото от пълномощниците на ищцата, доказателства от образуваното изпълнително дело относно обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и др. не може да се направи категоричен извод за това, че ищцата лично е узнала в по-ранен момент за възстановяването си на работа от този на получаването на нарочното уведомление от съда, тъй като само знанието/датата на уведомяването/ за влязлото в сила решение за възстановяване на работа е релевантно към определяне на началния момент на срока по чл. 345, ал. 1 КТ.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос относно приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК в случая не се явява обуславящ за изхода на делото, поради което по него не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Действително искането за допускане на свидетел е направено своевременно от работодателя, не е уважено от решаващия съд, но обстоятелствата, за които се твърди, че ще установи свидетелят, а именно представено ли е от ищцата на работодателя съобщението на съда по чл. 345, ал. 1 КТ с молбата й за възстановяване на работа, не са от значение за крайния извод на съда, свързан с приложението на чл. 345, ал. 1 КТ. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и за допуснати процесуални нарушения представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото пред касационната инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за настоящото производство в размер на 1 000 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.01.2013 г., постановено по в.гр.д. № 12928/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, ІІ-Б отделение, по касационна жалба с вх. № 22101 от 24.02.2014 г. на Нов български университет [населено място].
ОСЪЖДА Нов български университет [населено място] да заплати на М. П. Й. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 1 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :