О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
С. 18.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 78/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура, [населено място], срещу въззивно решение № 425 от 18.10.2011 г. по гр. дело № 609/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 53 от 5.05.2011 г. по гр.д. № 459/2009 на Панагюрския районен съд в частта му, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на И. Н. П. на основание чл.2, ал.1, т.2 вр. чл.4 З. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за преценка на доказателствата по делото и липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди, разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практиката на ВКС- ТР №3/2004 г. и ТР №1/2001 г. на ОСГК. Поддържа се, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие между мотивите на първоинстанционния съд и тези на въззивния.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивнен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решението на първата инстанция в частта, с която предявеният от И. П. срещу Прокуратура на Р България иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 З. за заплащане на обезщетение в размер на сумата 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд е бил уважен.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди на 5000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и на тази база е изградил изводите си, приемайки за доказани твърдените факти за преживяванията и страданията по време на разследването и съдебния процес, отчитайки и обстоятелството, че по делото не е доказано от ищеца наличие на причинна връзка между наказателното преследване и твърдяното в исковата молба уволнение, както и на какво основание е това уволнение.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, относим към всестранната и пълна преценка на доказателствата и доводите на страните по делото, при определяне размера на вредите и излагане на мотиви за наличие на причинна връзка между твърдяните незаконосъобразни действия и причинените вреди, в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правилото установяващо изискване към съда по същество да обсъди събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които имат значение за делото, както и доводите на страните е установено в разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК. Постановявайки своя съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на посочената норма, както и от дадените в задължителната практика на Върховния касационен съд указания за преценка на събрания по делото доказателствен материал. По настоящото дело въззивният съд е извършил цялостна преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на жалбоподателя за необоснованост представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Т. противоречие между мотивите в решението на първоинстанционния съд и тези на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно дадените в т.3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК разяснения не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочено формално, като не е формулиран правен въпрос, по който да е налице произнасяне от въззивния съд и същият да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Поради това не е налице и това основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 425 от 18.10.2011 г. по гр. дело № 609/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: