1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
С., 7.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 913 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. Х. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. З. от АК-Б., против въззивно решение № 90 от 12.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 51/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта му, с която е отменено решение № 4297 от 25.11.2011 г. на РС-Гоце Делчев, постановено по гр.д. № 1469/2010 г. за съвместно ползване на семейното жилище и от двамата съпрузи след развода и е предоставено ползването на семейното жилище на мъжа Б. Г. В., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Твърди неправилност на въззивното решение в частите му за вината и предоставяне ползването на семейното жилище на мъжа, поради което моли да бъде отменено и постановено друго от касационната инстанция, с което се постанови, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжът, както и да й се предостави за ползване семейното жилище – апартамент в [населено място].
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, в частта му относно вината и предоставяне ползването на семейното жилище на мъжа, съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата, както и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В подкрепа на твърдението си жалбоподателката посочва, но не представя съдебна практика – ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 19, решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и определение по чл. 288 ГПК № 449/23.07.2009 г. по т.д. № 71/2009 г. на ІІ т.о. Изведените правни въпроси са – за преценката от съда на всички факти и доказателства с оглед приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК; следва ли съдът да прецени показанията на св. В., при спазване на чл. 172 ГПК, имайки предвид нейната заинтересованост като сестра на ищеца и да изложи мотиви затова; както и неправилните му изводи за жилищната нужда на страните. Представеното определение по чл. 288 ГПК не формира съдебна практика, съгласно приетото в т. 1 на ТР № 2/2011 г. на ВКС по т.д. № 2/2010 г. на ОСГТК. Предвид посочената задължителна съдебна практика, с твърдение, че въззивното решение й противоречи по поставените въпроси, основанието за допускане до касационен контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. Г. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-Б. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 49, ал. 3 и чл. 56 СК, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение съдът е приел, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, които са били в продължителна фактическа раздяла – от 2005 г. и никой от тях не е положил усилия да съхрани семейната връзка, напротив и двамата са намерили други партньори, поради което бракът им се изпразнил от съдържание. И двамата са се дезинтересирали един от друг, демонстрирали са незачитане на семейните ценности в разрез с общоприетите норми за поведение, което е довело до разрив в отношенията им. По отношение ползването на семейното жилище – двустаен апартамент, съдът е приел, че предвид малкия му обем ползването на същото не може да се разпредели между двамата съпрузи, които от брака си нямат деца, същите не притежават друго собствено жилище, но в случая предвид вложеното здравословно състояние на мъжа и обстоятелството, че той има дете от фактическото съжителство с друга жена, неговата жилищна нужда е по-голяма, поради което ползването на семейното жилище е предоставил на мъжа.
Така както са формулирани правните въпроси от материално и процесуално естество, същите не съставляват въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаят обсъждането на доказателствата по делото и приетото по същество от въззивния съд относно жилищната нужда на страните. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Т.е. така поставени правните въпроси от касаторката обосновават касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В случая въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствата и е изложил фактически и правни изводи относно предмета на делото, доводите и възраженията на страните, поради което не е налице твърдяното противоречие с приетото в т. 19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и не е развито от касаторката. Липсва обосновка защо въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – дали съответните правни норми са неясни и се нуждаят от тълкуване, дали липсва съдебна практика по приложението им или създадена такава се нуждае от промяна.
Предвид изложеното, след като не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 90 от 12.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 51/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 1839 от 11.06.2012 г. на Ц. Х. В. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: