3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 155
С., 05.02. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6127/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. П. чрез пълномощник адв. Руска В. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1268 от 15.06.2015г. по в. гр. дело № 1635/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 35 от 06.01.2015г. по гр. дело № 11720/2012г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете на К. В. П. против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. за сумата 55 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 2200 лв. имуществени вреди, вседствие на ексцес от наказателно производство по повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на принципа за обезщетяване в пълен размер и по справедливост на причинените вреди (неимуществени и имуществени), с което е нарушен материалния закон – чл. 2 З. и чл. 52 ЗЗД. Представена е съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 2 З., вр. чл. чл. 52 ЗЗД.
Ответникът Прокуратурата на Република България не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа конкретно изведен правен въпрос, но от твърденията може да се конкретизира въпроса за пълното обезщетяване на лицето по реда на чл. 52 ЗЗД от обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдано, ако се установи ексцес.
В конкретния случай, преди настоящето производство, ищецът е провел производство по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З., приключило с осъдително решение за Прокуратурата на Република България. В това производство, при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди е било констатирано влошено здравословно състояние на ищеца – дългогодишна артериална хипертония, захарен диабет ІІ тип, злокачествено заболяване на сливицата, прекаран мозъчен инсулт, заболявания предхождащи образуването на наказателното производство, хронични по своя характер с прогресиращо развитие, като съдът е отчел преживения стрес от проведеното наказателно преследване като съпричиняващ фактор за влошаване на диабета и мозъчно -съдовата болест на ищеца.
В настоящето производство ищецът се е позовал на влошено здравословно състояние и настъпил ексцес в същите заболявания, констатирани при определяне на обезщетението по предходното дело, за които е твърдял, че се дължат отново на проведеното спрямо него наказателно преследване и преживения от това стрес. И по настоящето дело са били изслушани съдебно – медицински експертизи, дали заключение, че заболяванията на ищеца са с голяма давност, с хроничен ход и тенденция за постепенно влошаване във времето; относно злокачественото заболяване не е констатиран рецидив.
Съдът е мотивирал отхвърлянето на исковете, с липсата на причинна връзка между влошаване на здравословното състояние на ищеца от заболяванията с голяма давност, предшестващи повдигнато обвинение срещу него, хронични по своя характер (хипертонията и диабета), прогресиращи, без обратен ход (относно неврологичните му заболявания) и незаконното обвинение в извършване на престъпление (т. 11 на ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС). В подкрепа на правните изводи се е позовал на задължителна съдебна практика – Постановление № 10/30.10.1975г. на Пленума на ВС, т. 10, с което е прието разбирането, че ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда (както е в настоящия случай), като обезщетението при ексцес се определя по справедливост за болките и страданията само за влошаването, без да се дублират с вече присъденото за първоначалното страдание в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях.
Дали първоначално присъденото обезщетение е било достатъчно (твърдения, че е недостатъчно по размер се съдържат в исковата молба) е извън предмета на настоящето дело, с което се претендира ексцес, който според приетото с обжалваното решение, не може да се вмени във вина на ответната страна, т. к. не се дължи на неговото поведени, а на спецификата на заболяванията. Негативният ход на заболяванията се дължи на тяхната медицинска характеристика, респ. влошаването на здравословното състояние на ищеца не е в причинна връзка с поведението на ответника по повдигане и поддържане на обвинението, за което ищецът е оправдан, още повече при тези заболявания, влошаването е било обсъдено и съобразено при постановяване на първоначалното решение за присъждане на обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. – обстоятелства, които съдът при постановяване на настоящето решение е съобразил. Отхвърлянето на исковете не се дължи на несъобразяване на решението със съдебната практика на ВКС по поставения правен въпрос, включително представената от жалбоподателя, а на конкретните особеностите при разрешаването на спора по настоящия случай, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1268 от 15.06.2015г. по в. гр. дело № 1635/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ