5.Изх. № 07-00-12/03.07.2008г
ЗМДТ, чл. 10, чл. 11; чл.17; чл. 19ал.3; чл. 21, ал.1
ДОПК чл. 129
относно: следвали да се коригира отчетната стойност наподадена данъчна декларация по чл. 17 от ЗМДТ, където в цената на придобиване е включен и данък добавена стойност , за което данъчно задълженото лице твърди, че е „допусната техническа грешка”,/поради липса на представен документ за собственост и декларация по чл. 17 от ЗМДТ/, изразявам следното принципно становище:
По смисъла на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т.1 от Закона за устройство на територията /чл. 10, ал.1 ЗМДТ/.
Данъчно задължени лица по отношение данъка върху недвижимите имоти са собствениците иливещноправнитеползватели /чл. 11 от ЗМДТ/.
При определяне размера на данъка върху недвижимите имоти на предприятия, съгласно разпоредбите на чл. 21, ал.1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната стойност, а за жилищните имоти – данъчната оценка, изчислена съгласно нормите в приложение № 2 от ЗМДТ. Отчетната стойност на недвижимите имоти на предприятията е посочена в подадената от данъчния субект декларация по чл. 17 от ЗМДТ.
„Отчетната стойност” е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или счетоводно завеждане /т.2, б”б” от НСС 4 Отчитане на амортизациите/. Аналогично определение се съдържа в §1, т.17 от ДР на ЗМДТ.
В чл. 19, ал.1 от ЗМДТ е установено правилото относно релевантния момент, към който се определя данъчната оценка на облагаемите имоти – това е първи януари на годината, за която се дължи.
Предприятията подават в 2-месеченсрок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на правото на ползване, декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2- месечен срок, считано от датата на промяната /чл. 17, ал.1 от ЗМДТ/.
Данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната /чл. 17, ал.1 и чл. 19, ал.3ЗМДТ/. Настъпването на промяната във вече декларирани обстоятелства водещадо увеличение на данъка, е свързано снови допълнителни задължения за деклариране, изчисляване и внасяне на суми, които не влияят върху породените и упражнявани права и задължения в един предходен момент. Наоще по- голямо основание същото становище се поддържа при промяна на обстоятелства, водещи до намаляване на данъчното задължение /напр. намаляване на отчетната стойност на недвижим имот/, тъй като в този случай цялото годишно данъчно задължение се оказва в по- малък размер от определеното и платено от лицетоот 31 март до 30 юни /§20 , ал.1на ПЗРЗМДТ в сила от 1 януари 2008г./ задължение.
В случаите, при които корекциите в годишните данъчни декларации, които биха довели до намаляване на платени данъчни задължения, са приложими разпоредбите на чл. 129 от ДОПК.
Прихващането и възстановяването може да се извърши както по инициатива на органите по приходите, така и по писмено искане от лицето.
Искането на лицето обаче се разглежда само ако е подадено до изтичането на 5 години, считано1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. Лицето следва също да има предвид, че след постъпване на искането му може да му бъдеизвършена ревизия или проверка. В случаите, когато не е възложена ревизия, актът за прихващане или възстановяване се издава в 30- дневен срок след постъпване на искането.Неудовлетворените от решението на акта могат да го обжалват по реда за обжалване наревизионните актове.
‘