О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
гр. София, 15.07. 2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 408 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение на Софийски градски съд, І-12 с-в, № 818/25.09.2008 г. по ч.гр.д. № 3556/2008 г., е потвърдено определението от 31.07.2008 г. на Софийския районен съд, 28 с-в, постановено по гр.д. № 4380/2008 г., с което е прекратено производството по делото като недопустимо по предявения от жалбоподателя – ищец М. Д. Д. от гр. С. срещу ответника Б от гр. С., в качеството му на главен прокурор на РБ, иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД – за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане/деликт/, солидарно с Прокуратурата на РБ, в общ размер от 100 000 лв., предявен като частичен в размер на 250 лв., както и иск за причинените му имуществени вреди в общ размер от 500 000 лв., предявен като частичен в размер на 250 лв.
Недоволен от определението на СГС е жалбоподателят М. Д. Д., който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззивният съд, съгласно указанията на ВКС/резолюции на председателите на ІV и V г.о./ с разпореждане от 02.12.2008 г., 03.02.2009 г. и 05.03.2009 г. е уведомил жалбоподателя в седмичен срок да отстрани недостатъците на частната си жалба, а именно да посочи касационните основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и жалбата му да се приподпише от адвокат – чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК. В тази връзка жалбоподателят е депозирал молба вх. № 37372/30.12.2008 г., приподписана от адв. К. Я. , която по своя характер представлява изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В представеното изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е посочено кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В изложението е посочено единствено, че обжалваното въззивно определение е постановено в “противоречие с практиката на ВКС” и в тази връзка е приложено ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В т. 2 на изложението бланкетно е отразено, че обжалваното въззивно определение е в противоречие с практиката на съдилищата, а правилното решаване на спора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба Б. В. В. не изразява становище в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационно производство на обжалваното въззивно определение.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявените искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД по отношение на ответника Б, поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка – липса на пасивната му процесуална легитимация по предявените искове за непозволено увреждане, с оглед разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Република България, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3.
В представеното изложение е посочено, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което може да се квалифицира само като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, но не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, ГПК – основание за допускане до касация на частната касационна жалба. Основанията за допускане на касационно обжалване са посочени бланкетно и така както са формулирани не може да се изведе кой е процесуалноправният или материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Представеният съдебен акт, посочен по-горе, не обосновава твърдението, че обжалваното въззивно определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Не е налице и основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Както се изложи, жалбоподателят не е посочил разрешен от въззивния съд съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение на Софийски градски съд, І-12 състав, № 818/25.09.2008 г. по ч.гр.д. № 3556/2008 г., с което е потвърдено определението от 31.07.2008 г. на Софийския районен съд, 28 с-в, постановено по гр.д. № 4380/2008 г., за прекратяване производството по делото като недопустимо по отношение на ответника Б от гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :