О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр.София, 21.05.2009 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 383 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. Г. Й. от гр. М. и на Д. К. М. от гр. М. срещу въззивно решение от 28.11.2008 г. по гр.д. № 302/2008 г. на М. окръжен съд, с което е отменено решение от 26.06.2008 г. по гр.д. № 424/2007 г. на М. районен съд, в частта с която е определен режим на лични отношения на бащата с детето Д. Д. Г. , родено на 31.01.2005 г. всеки първи и трети съботен ден на месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. и 20 дни през лятото, и е определено бащата да има право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 16.00 ч., с преспиване при бащата и 20 дни през лятото, което да не съвпада с платения отпуск на майката.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
По касационната жалба на Д. Г. Й.:
Д. Г. Й. обжалва въззивното решение в частта, с която е определено да взема при себе си детето Д. за 20 дни през лятото, вместо за 30 дни.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, и е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответницата по жалбата Д. К. М. не е подала писмения отговор.
С обжалваното решение въззивният съд е определил режим на лични отношение на жалбоподателя с детето му Д. , като бащата да има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа в неделя, с преспиване при бащата и 20 дни през лятото.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ режимът на лични контакти на малолетнолетно дете след прекратяване на брака, поради развод с родителя, който не упражнява непосредствено родителските права. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и е решаван е противоречиво от съдилищата.
С решението си въззивният съд е приел, че в интерес на детето е бащата да го взема през лятото за двадесет дни, а не за тридесет дни, като се е мотивирал с ниската възраст на детето Д. , родено на 31.01.2008 г.
Наличието на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК касаторът основава на представените решения на Върховния съд и на М. районен съд.
По въпроса за режима на личните контакти на непълнолетните деца след прекратяване на брака, поради развод с родителя, който не упражнява непосредствено родителските права Върховният съд се е произнесъл с ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. С постановлението е посочено, че съдът е длъжен да определи подходящи лични отношения между децата и родителите, като начинът и формата на поддържането им могат да бъдат най-разнообразни, както и че този въпрос се решава от съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай, като съдът следва да се ръководи от интересите на децата.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно режима на лични отношения между родителя, който не упражнява непосредствено родителските права по отношение на непълнолетните деца при развод.
В конкретния случай въззивният съд е преценил фактическите обстоятелства, които са обусловили правния извод за основателност на иска, като е приел, че в интерес на детето е то да бъде всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. с бащата, както и 20 дни през лятото. Съдът е счел, че е настъпила промяна на обстоятелствата относно определените лични отношения между бащата и детето и е определил нови съобразно интересите на детето. Посочил е, че с оглед възрастта на детето определените лични отношения с обжалваното решение дават възможност за по- пълноценно общуване с бащата, отговарят на неговата възраст и потребности, което е в интерес на детето. Приел е, че предвид ниската възраст на детето престой над двадесет дни през лятото при бащата не е в негов интерес. Константната практика на ВКС намерила отражение и в Постановление № 1/1974г. на ВС е съобразена от въззивния съд, като с оглед посочените в нея критерии, съдът като е анализирал всички доказателства е преценил интереса на детето, и е определил режим на лични отношения между бащата и детето. Преценката на съдилищата за начина и формата на поддържане на личните отношение между детето и родителя, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда, решаващ спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния, което да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика, ако не е налице значително отклонение от установената такава, какъвто не е настоящият случай.
С оглед именно на задължението на съда при определяне на личните отношения между децата и родителите да изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които са от значение за интересите на децата, представените решения на съдилищата не могат да обосноват приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото преценката е конкретна за всеки отделен случай.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, по касационната жалба на Д. Г. Й..
По касационната жалба на Д. К. М.:
Д. К. М. обжалва въззивното решение, с което е изменен режима на лични отношение на бащата с детето Д. , като е определено бащата да има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа в неделя, с преспиване при бащата.
Ответникът по жалбата Д. Г. Й. не е подал писмения отговор.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ режимът на лични отношения на малолетнолетно дете след прекратяване на брака, поради развод с родителя, който не упражнява непосредствено родителските права. Жалбоподателката поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и е решаван е противоречиво от съдилищата.
Наличието на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК жалбоподателката основава на представените решения на Върховния съд и на М. районен съд.
За да определи всяка първа и трета събота и неделя от месеца бащата да вземе при себе си детето Д. от 10.00 ч. в събота до 16.00 часа в неделя, с преспиване при бащата въззивният съд е приел, че с оглед възрастта на детето – момченце на около 4 години в негов интерес е да се осигури по-голям ежемесечен контакт между детето и бащата, да посещава за по-продължително време дома на баща си, за да контактува в спокойна домашна обстановка, и с това е мотивирал решението си за промяна на определения от районния съд режим на лични отношения.
Поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос касаещ режима на личните контакти на непълнолетните деца след прекратяване на брака, поради развод с родителя, който не упражнява непосредствено родителските права е идентичен с поставения в изложението на Д. Й. , както и основанията за допускане на касационно обжалване.
По изложените от настоящият съдебен състав съображения за недопускане касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по касационната жалба на Д. Й. не следва да се допуска касационно обжалване и по касационната жалба на Д. М.
Предвид изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по двете касационни жалби, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 28.11.2008 г. по гр.д. № 302/ 2008 г. на М. окръжен съд, по касационните жалби на Д. Г. Й. и Д. К. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: