6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
[населено място], 14.06..2011 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 583 описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Я. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител-адв. С. М. срещу въззивно решение № 1833 от 15.12.2010 г. по гр.д.№ 3010/2010г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 2734 от 20.09.2010 г. по гр.д. № 7337/2010 г. на Пловдивския районен съд, в частта му по отхвърления иск за увеличение размера на издръжката за разликата над 250 до 300 лв. и в тази част е постановено друго, с което е изменен размера на издръжката, която жалбоподателя дължи на непълнолетната си дъщеря В. Н. Я., като е увеличен от 250 на 300 лв., считано от 25.10.2010 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане, както и в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд, в частта му, с която е уважен иска за увеличение на издръжката от 200 на 250 лв., считано от 25.10.2010 г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че решението е недопустимо, нищожно, както и че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата В. Н. Я., непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си М. З. Ф., подаден чрез адв. А. Б. изразява становище, че касационната жалба е процесуално недопустима, както и че по поставените в изложението правни въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване.Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е изменил, решението на първата инстанция в частта, с която иска за увеличаване на издръжката е бил отхвърлен за разликата над 250 до 300 лв., като е осъдил жалбоподателя да заплаща още по 50 лв. на непълнолетната си дъщеря и го е оставил в сила в частта, с която издръжката е била увеличена от 200 на 250 лв. е увеличил размера на присъдената издръжка със сумата 100 лв. Приел е, че от влязлото в сила решение по гр.д. № 1830/2008 г. на ПРС, с което жалбоподателя е осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря В. Я. издръжка в размер на 200 лв. са изминали около 2 години, през който период са се изменили обстоятелствата, при които е била присъдена издръжката- същата е на 17 години, разходите са храна, облекло, учебни пособия са се увеличили, както и потребностите от допълнително посещаване на курсове за изучаване на чужди езици, свързано с допълнителни доходи. Приел е, че при установения годишен доход на бащата в размер на 16 449 .66 лв. и месечен доход на майката 290 лв. и с оглед нарасналите потребности на дъщеря им, необходимата за месечната й издръжка сума е в размер на 400 лв., от които бащата следва да поеме 300 лв., а майката 100 лв. При определяне размера, с който бащата следва да участва в издръжката на дъщеря си, съдът е съобразил обстоятелството, че има още едно дете, което е на една година, за което той се грижи заедно с майката на същото.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението на въззивния съд е недопустимо. Недопустимостта се обосновава с поставения правен въпрос: при образуван първи по ред иск с правно основание чл.150 СК с формулирано искане за намаляване на вече определена по размер издръжка допустим ли е отделно по-късно заявен иск, но вече с искане за увеличение на по – рано определената издръжка и при едновременно висящи отделни дела с искане за намаляване на размера на издръжката и с противоположното искане за нейното увеличаване, кое производство е обуславящо и което е обусловеното.
Въпросът се поставя с оглед данните по делото, че жалбоподателя е предявил иск за намаляване на присъдената издръжка от 200 на 100 лв., по който е образувано гр.д. № 7239/2010 г. по описа на Пловдивския районен съд и предявеният от детето му иск за увеличаването й от 200 на 500 лв., предмет на настоящото дело.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е допустимо, по следните съображения:
По предявения от бащата иск съдът ще прецени материалните възможности на родителите, нуждите на детето и кой полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитанието му и може да намали размера на издръжката, ако намери основание за това. По иска за увеличаването на издръжката съдът ще прецени същите факти и може да увеличи издръжката ако намери основание за това. Няма отношение на преюдициалност между двата иска, защото в различни периоди от време е възможно нуждите на детето и възможностите на родителите да се променят по различен начин. По едното дело съдът ще отчита факторите, които имат като краен резултат намаляването на издръжката, а по другото- тези които имат като резултат увеличаването й. Ако междувременно някое решение влезе в сила, то ще бъде съобразено в останалото висящо дело.
Във връзка с поддържаната в изложението нищожност на въззивното решение са поставени следните въпроси: незаконен ли е в хипотезата на чл.22, ал.5 ГПК съдебен състав, който е постановил съдебен акт в предходно дело за определяне размера на издръжката, ако са налице белези за предубеденост на съдебния състав, може ли да се приеме, че се касае до незаконен състав по см. на чл.22, ал.6 ГПК и ако такова искане не е направено в хода на производството допустимо ли е това да се направи за първи път пред касационната инстанция.
Трайно установената съдебна практика е в смисъл, че нищожно е решение, изходящо от лице, което не е овластено да издава съдебни актове или не е имало право да правораздава в съответния съдебен състав или е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. В случая не е налице нито една от посочените хипотези. Извън изложеното следва да се отбележи, че соченото от жалбоподателя, че съдебния състав постановил решението по иска за увеличение на издръжката е същият постановил решението , с което е определена първоначалната издръжка, не попада в обсега на основанията за отвод по т. 5 на чл. 22, ал. 1 ГПК, при които законодателят е установил императивна забрана да разгледа делото /т. е. да се произнесе по съществото на спора/ съдия, взел участие при решаване на делото в друга инстанция. Създаденото у жалбоподателя съмнение в безпристрастието на съдебния състав е основание за отвод по смисъла на т. 6 на чл. 22, ал. 1 ГПК, което дори и да е налице не води до нищожност на решението.
В изложението се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправните въпроси: изменението на обстоятелствата, при които е определена издръжката, касаещи изминалия период от време от определяне на първоначалната издръжка, възрастта на детето, обстоятелството, че задължения за издръжка има и друго дете, чиято майка е в отпуск по майчинство следва ли да се съобразят от съда при постановяване на решение по иск за увеличение на издръжката. Поддържа се, че този въпрос е разрешен от съда в противоречие с представената каузална практика на Върховния касационен съд, както и в противоречие с даденото разрешение в задължителната съдебна практика – ПП № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като те касаят съществото на спора и са свързани с преценката на доказателствата относно това нарастнали ли са нуждите на лицата, които имат право на издръжка и възможностите на родителите за даване на издръжката. Тази преценка е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с установените по конкретното дело фактически обстоятелства. С оглед задължението на съда при тази преценката да изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, представените решения на съдилищата не могат да обосноват приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото преценката е конкретна за всеки отделен случай. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване по чл.288 ГПК.
Въпросът при преценяване възможностите на задължения за издръжка следва ли да се съобрази обстоятелството, че има и друго дете за което е длъжен да се грижи и чиято майка е в отпуск по майчинство също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като той касае съществото на спора. Даденото разрешение в ППВС № 5/1970 г., т.13 е относно задължението за издръжка на бременна жена или майка -родилка. В случая това разрешение е неотносимо към настоящия спор досежно материалните възможности на родителите на непълнолетната В. Я.. Съдът е обосновал извода, че другото дете което жалбоподателя е задължен да издържа е материално обезпечено, като е взел предвид както възможностите на жалбоподателя, така и на майката на детето, предвид събраните по делото доказателства за това. Преценката на съда, че жалбоподателя има възможност да заплаща увеличения размер на издръжката на непълнолетната си дъщеря, независимо от задължението му към малолетния му син е относима към обосноваността на решението, което не е основание да допускане на касационно обжалване по чл.288 ГПК.
По въпроса кои нужди на лицата, които имат право на издръжка следва да се съобразят от съда се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като приетото от съда влизало в противоречие с даденото в ППВС № 5/1970 г. разрешение, където е прието, че тези нужди се определят от обикновените условия на техния живот, като се взема предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни. Прието от съда, че с оглед събраните по делото доказателства в конкретния случай е установено, че нуждите на непълнолетното дете са нараснали не е в противоречие с посоченото по-горе разрешение, а обосноваността на изводите му, че нуждите на непълнолетното дете са нараснали, т.е. че е налице изменение в обстоятелствата, при които е била определена издръжката са относими към правилността на решението по чл.281,т.3 ГПК
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства- т.19 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС. В случая въззивният съд се е произнсъл по посочените във въззивните жалби конкретни твърдения за неправилност на първоинстанционното решение, изложил е в съобразителната част на решението своите мотиви, основани на събраните по делото доказателства за наличие на предпоставките за увеличаване размера на издръжката, а обосноваността на изводите му, както вече се посочи касаят правилността на решението по чл.281 т.3 ГПК.
Въпросът има ли връзка между наличието на “синдром на родителско отчуждение” и задължението за издръжка, и следва ли той да се изследва в делата за присъждане на издръжка не е обусловил изхода на спора, тъй като не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса при определяне възможностите на лицето за даване на издръжка кои доходи следва да се съобразят от съда, тъй като преценката на съда за материалните възможности на жалбоподателя е извършена в съответствие с приетото в ППВС № 5/1970 г., т.5, че възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Трайната практика на Върховния касационен съд е в посочения смисъл, а жалбоподателят не е обосновал необходимостта от нейната промяна, за да е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Поради това, че обжалваното въззивно решение не се допуска до касационен контрол искането за спиране на изпълнението му по реда на чл.282, ал.2 ГПК не подлежи на разглеждане.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски за касационното производство в размер на 200 лв.- адвокатско възнаграждение за адвокат А. Б..
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1833 от 15.12.2010 г. по гр.д.№ 3010/2010г. на Пловдивския окръжен съд.
Осъжда Н. Д. Я. от [населено място], [улица], ет.1, ап.3 да заплати на В. Н. Я., действаща лично и със съгласието на майка си М. З. Ф., от [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените разноски за касационното производство в размер 200 /двеста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: