4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
С., 28.04.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на осми април, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 705 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. от [населено място], подадена чрез адвокат Д. Димитрова, срещу въззивно решение от 16.10.2014г., постановено по в.гр.д. № 8367/2014 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 4.04.2014 г. по гр.д. № 42561/2013 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Район „В.”, Столична община обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, за отмяна като незаконно на уволнението му от длъжността „заместник- кмет” извършено със заповед № РД-15-99 от 19.08.2013 г. на кмета на район „В.”, на основание чл.39, ал.5 З., както и за възстановяване на заеманата длъжност „заместник- кмет”.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса при прекратяване на трудово правоотношение на основание извън Кодекса на труда, следва ли да се изложат мотиви за прекратяването, които да гарантират правото на ефективен съдебен контрол и реална преценка за законосъобразност на извършеното уволнение. Поддържа се, че независимо от наличието на задължителна съдебна практика е налице необходимост от преоценка на същата.
Ответната страна не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Като е потвърдил решението на първонистанционния съд Софийски градски съд е отхвърлил исковете на Н. С. С. за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-кмет“ на Район „В.”, Столична община. Съдът е изложил съображения, че е осъществен фактическият състав на цитираното в заповедта за уволнение основание. Прието е, че разпоредбата на чл.39, ал.5 З. съдържа специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от кмета на община /район/ заместник-кмет. Нормата предвижда, че освобождаването се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината /района/, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й. Както назначаването на заместник-кмета се извършва по политически съображения, така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, поради което мотивите на издателя й не подлежат на съдебен контрол. Заместник-кметът не би могъл да основе защитата си на тези мотиви, поради което и въвеждането им в заповедта не е необходимо. Липсата на изискване по чл.39, ал.5 З. за мотивиране на заповедта не е в противоречие с чл.24 от Европейската социална харта предвиждащ право на защита на работниците при освобождаване от работа, тъй като жалбоподателя разполага с иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Няма нарушение и на чл.24, б „а” от същата харта относно правото на закрила при предсрочно освобождаване, предвиждаща то да е обосновано, тъй като в случая политическата целесъобразност обосновава възможност при прекратяване на правоотношението по чл.39, ал.5 З. да не се излагат мотиви. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не е сред изброените в чл.333, ал.1 КТ, при което има закрила при уволнение.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая посоченият от жалбоподателя въпрос – при прекратяване на трудовото правоотношение на „заместник- кмет”, приложима ли е разпоредбата на чл.39, ал.5 З., а не предвидените в КТ основания и следва ли заповедта да бъде мотивирана е от значение за изхода на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съдебната практика е уеднаквена с решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр. дело № 898/09 г. на ВКС, III г. о.; решение № 424 от 18.06.2010 г. по гр. дело № 388/09 г. на ВКС, III т. о.; решение по гр. дело № 3217/2008 г. на ВКС, III г. о.; решение № 374 от 14.12.2011 г. по гр.д. № 368/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. постановени по реда на чл.290 ГПК, които са задължителни за съдилищата съгласно даденото разяснение в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В тях е прието, че правоотношението между заместник-кмета и общината възниква на основание чл.39, ал.1 З. с едностранен акт на кмета, но то не е служебно, а трудово правоотношение. Разпоредбата на чл.39, ал.5 З. съдържа специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от кмета на община заместник – кмет. Поради наличието на специална уредба за прекратяване на трудовото правоотношение на заместник-кмета, приложима е тя, а не основанията по КТ. Разпоредбата на чл.39, ал.5 З. предвижда, че освобождаването се извършва без предизвестие със заповед на кмета на общината, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й. Както назначаването на заместник-кмета се извършва по политически съображения, така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, поради което мотивите на издателя й не подлежат на съдебен контрол. Обжалваното въззивно решение не е в отклонение по правни изводи със задължителната практика на ВКС, която не се нуждае от промяна, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалван въззивно решение от 16.10.2014г., постановено по в.гр.д. № 8367/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: