4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
С., 13.05.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четвърти април, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1761 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение от 14.10.2010 г. по гр.д. № 8650/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 7.04.2010 г. по гр.д. № 43402/2009 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от В. Г. В. срещу дружеството обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 8656.20 лв.
Ответникът по касационната жалба В. Г. В. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да приеме, че заповед № РД-ЛС-520 от 30.07.2009 г. на изпълнителния директор на дружеството, с която В. е уволнен на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ е незаконосъобразна, въззивният съд е приел, че работодателят не е изпълнил точно задължението си по Наредба №5/1987 г. на министъра на здравеопазването да изиска разрешение от Инспекция по труда. Правните последици от неизпълнение на това задължение на работодателя са посочени в разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ – признаване за незаконно и отмяна на заповедта за уволнение само на това основание, без съдът да разглежда трудовия спор по същество.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съдът се произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, а именно достатъчно ли е представянето на болничен лист сочещ данни за наличие на заболяване по посочената наредба, който предхожда датата на уволнението и когато към този праворелевантен момент не са представени документи за същото или друго заболяване, закриляно от наредбата. Поддържа се, че по въпроса преди да се вземе мнението на ТЕЛК и се поиска разрешение от инспекцията по труда, следва ли да са налице актуални медицински данни, които да отчитат динамиката на развитието на определеното заболяване е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса задължен ли е работодателят да събира информация по Наредба № 5, съответно да провежда процедурата при предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ при липса на актуални данни за заболяване на работника или служителя към момента на уволнението не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е трайно установена практика на съдилищата, съгласно която преди да пристъпи към уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ работодателят е длъжен да изпълни задълженията се па чл. 1 от Наредба № 5 на М. – да поиска от работника сведения за евентуални заболявания, ползуващи се от закрила по чл.333 КТ. Това задължение му е вменено именно с цел да бъдат спазени изискванията за предварителна закрила и по отношение на работници и служители, за които не разполага с данни, индикации и медицински документи за наличие на заболяване. В съответствие с постоянно установената практика са и формираните от въззивния съд изводи, че неизпълнение на задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение от районната инспекция по труда, води до незаконност на извършеното уволнение. Задължението му да изиска мнение на ТЕЛК отпада само в случаите, когато работникът изрично е заявил, че не страда от заболяване по наредбата и при работодателя не съществуват медицински документи, установяващи наличие на такова заболяване, в какъвто смисъл е и представеното към изложение решение № 1652 от 13.12.2004 г. на ВКС, ІІІ г.о. Приетото от въззивния съд, че преди прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата работодателят е разполагал с данни, че ищецът страда от заболяване – захарен диабет, за което е необходимо предварително разрешение от инспекцията по труда не влиза в противоречие с разрешението в цитираното решение на ВКС. В случая ищецът е изпълнил задължението си по чл.2 от Наредба № 5/87 г. като с докладна записка до изпълнителния директор на дружеството от 3.06.2009 г. го е уведомил за заболяването си, както и с представения от 3.02.2007 г. болничен лист. Или, преди прекратяване на трудовото правоотношениеи, на посоченото в заповедта основание, работодателят е разполагал със сведения, че ищецът се полза от закрилата по чл.333, ал., т.3 КТ.
По въпроса преди да се вземе мнението на ТЕЛК и се поиска разрешение от инспекцията по труда, следва ли да са налице актуални медицински данни, които да отчитат динамиката на развитието на определеното заболяване не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Този въпрос не е обусловил изхода на спора по настоящото делото. Работодателят е разполагал с медицинска документация съдържаща данни за заболяването на ищеца и е следвало да изпълни задължението си по чл.1 от наредба № 5 от 1987 г., а в конкретния случай от данните по делото е видно, че работодателят не е изискал от инспекцията по труда разрешение по чл.333, ал.1, т.3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Посоченото основание ще бъде налице когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика, какъвто не е настоящия случай.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.10.2010 г. по гр.д. № 8650/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :