4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1407
С., 28.12. 2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 883 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. К., подадена от процесуалния му представител адв. С. М. срещу въззивно решение от 1.04.2011 год. по гр.д. № 118//2011 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 16.11.2010 г. по гр.д. № 1454/2009 г. на Кюстендилския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Г. К. срещу Й. Димитрова Ф. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 10382.65 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди от непозволено увреждане.
Ответницата по касационната жалба Й. Димитрова Ф. чрез пълномощника си адв. Сл. Л. в писмения отговор изразява становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав ІІІ г.о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне, поради следното:
С обжалваното решение е потвърдено решението на Кюстендилки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Й. Димитрова Ф. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 10 382.65 лв. – обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане. Съдът е изложил съображения, че ищецът не е доказал елементите от фактическия състав на посочената правна норма – нанесени имуществени вреди от пожар в дома му, предизвикан от действия на ответницата на които е основал претенцията срещу нея за обезщетение на имуществените му вреди. Доказателствената тежест за установяване на фактите от обективната страна на чл.45 ЗЗД, извън вината на увредилия го е за ищеца. След като същият не е доказал противоправно поведение от страна на ответницата, изразяващо се в запалване на огън в огнището намиращо се в дворното й място, чието неконтролируемо разпространение извън очертанията му да е причинило пожар в двора на ищеца, в резултат на което да са настъпили твърдените вреди, то искът като неоснователен подлежи на отхвърляне.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос допустимо ли е със свидетелски показания да се установяват факти и обстоятелства относно причинено непозволено увреждане в резултат на пожар, когато е съставен от органите на МВР протокол за оглед на местопроизшествието. Сочи, че този въпрос е от значение за изхода на делото и е разрешаван противоречиво, тъй като въззивния съд в решението си отрекъл възможността при наличие на съставен протокол да се установяват факти и обстоятелства с гласни доказателства в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос в ТР № 71 от 10.07.1970 г на ОСГК на ВС и решение № 216 от 29.05.1989 г. по гр.д. № 156/1989 г. на ВС, ІV г.о. Обоснова се приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. Представеното ТР № 71 от 10.07.1970 г. на ОСГК на ВС е неотносимо към поставения въпрос, тъй като даденото в него разрешение е във връзка с подписани частни документи, когато те са подписани от лица, които са глухи, неми, глухонеми, какъвто не е настоящия случай. Даденото в решение по гр.д. № 156/1989 г. на ВС, ІV г.о. разрешение е, че протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от органите на МВР, съставлява официален документ. Той може да бъде оспорван по реда на чл.154 ГПК /отм./. Свидетелите са допустими за проверка на истинността му. Пропускането протоколът да бъде оспорен в предвидените срокове лишава страната от възможността да оспори истинността му след това. В настоящия случай в съдебно заседание, проведено от Кюстендилския районен съд на 28.01.2010 г. процесуалният представител на жалбоподателя- ищец е заявил, че ще се ползва от протокола за оглед на местопроизшествието. В. съд е зачел протокола за оглед на местопроизшествието, чиято доказателствена сила не е оборена, тъй като не е оспорен по реда и сроковете по чл.193 ГПК от жалбоподателя. Ето защо не е налице противоречие между разрешението на поставения въпрос от въззивния съд и това в цитираното решение.
В изложението се поддържа, че по въпроса: може ли при изготвяне на съдебна експертиза за установяване на пожара вещото лице да основе заключението на събраните по делото доказателства, включително и на свидетелски показания и позоваването на последните недопустимо ли е, както и когато съдът не възприема заключението, длъжен ли е да го обсъди заедно с останалите доказателства e налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа се, че поставените въпроси касаят приложението на чл. 202, вр. чл.164, ал.1 и чл.197, ал.1 ГПК. Обосновава се приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставеният правен въпрос, от значение за делото трябва да допринесе за еднообразното тълкуване на закона, за отстраняване на непоследователна и противоречива практика, на неясни и непълни правни норми, с което ще се допринесе за развитието на правото. В случая поставените от жалбоподателя въпроси касаят приложението на чл.202 ГПК във вр. чл.235, ал.2 ГПК – задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. Посочените процесуалноправни норми са ясни и не се нуждаят от тълкуване. По отношение на приложението им има задължителна практика в постановени по реда на чл.290 ГПК решения в които се приема, че съдът по същество следва да прецени заключението на вещото лице съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват с него- решение № 113 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2010 г., IV г. о., че въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора и макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжна да обсъди представените пред нея и приети доказателства, като в случай, че са неотносими, следва да се обоснове. Това произтича освен от характера й на инстанция по същество на спора и от задължението й по чл. 235, ал. 2 от ГПК -решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о. В случая въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства, включително и на заключението на вещото лице Г., като е изложил съображения защо не го възприема, а обосноваността на изводите му, с оглед преценката на доказателствата е основание за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване.
Въведените с допълнително приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вх. № 8480 от 3.10.2011 г. основания за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав не обсъжда, тъй като са заявени извън срока по чл.283 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 1.04.2011 год. по гр.д. № 118//2011 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :