4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1172
С., 23.10.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на десети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 630 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], С. обл., подадена чрез адвокат В. В. срещу въззивно решение № 43 от 6.03.2012 год. по гр.д. № 43/2012 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Девинския районен съд от 27.12.2011 г. по гр.д. № 484/2011 г., с което са уважени предявените от В. Т. П. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 11 от 22.07.2011 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “водач, мотокар”, и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 5 856.42 лв., както и в частта, с която дружеството е осъдено да му заплати направените по делото разноски.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос: достатъчно ли е за да бъде прието, че заповедта по чл.328, ал.1,т.5 КТ е мотивирана, когато същата препраща към конкретен писмен документ, в който изрично са отразени основните задължения на работника и служителя, при чиито неефективни ежедневни неизпълнения може да бъде прието, че е мотивирана и как следва да бъдат посочени конкретните качества на работника или служителя, с оглед преценката им дали те са достатъчни за ефективното изпълнение на възложената работа, необходимо ли е винаги това да се осъществява чрез подробното им изброяване или е достатъчно и само при наличие на констатации, установяващи неефективното им изпълнение да се мотивира приложението на основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Поддържа се че по тези въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. Т. П. чрез пълномощника си адвокат Ст. М. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени предявените от В. Т. П. срещу [фирма], [населено място], обл. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, Смолянският окръжен съд е приел, че работодателят незаконосъобразно е приложил основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Приел е, че при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание работодателят следва да изложи мотиви, позволяващи провеждането на съдебен контрол върху законосъобразността й. Изложил е съображения, че в случая заповедта не е мотивирана, тъй като посоченото в нея- поради несправяне с основни задължения съгласно длъжностната характеристика за “водач, мотокар” не е достатъчно за да се установи кои са основните задължения, с които ищецът не се справя и въз основа на какво е прието, че не се справя. В заповедта липсвало препращане към докладната записка от 20.06.2011 г. по отношение на установените в нея факти, както и данни тя да е доведена до знанието на ищеца. Ангажираните от работодателя в съдебното производство доказателства не могат да санират порока на заповедта.
По поставения правен въпрос: препращането в мотивите на уволнителната заповед към друг писмен документ достатъчно ли е за да се приеме, че тя е мотивирана, и необходимо ли е винаги подробно изброяване на липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на възложената работа или е достатъчно да има констатации установяващи неефективното изпълнение практиката е уеднаквена. Съдебната практика приема, че заповедта за уволнение трябва да съдържа конкретните липсващи качества, които са необходими на работника или служителя за изпълнение на възложената му работа. В постановените решения по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер – № 169/31.05.2010 г. по гр. д. № 728/2009 г., № 542/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., и двете на ВКС, IV г. о., и № 266/26.09.2011 г. по гр. д. № 711/2011 г. на ВКС, III г. о., е прието, че посочването на обстоятелствата, въз основа на които работодателят е направил извод за липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на трудовата му функция, може да стане по два начина – или в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или в друг документ, към който препраща заповедта и който е станал достояние на работника или служителя. В настоящия случай в заповедта по чл.328, ал.1,т.5 КТ не са посочени какви качества липсват на ищеца , за да изпълнява трудовите си задължения. Заповедта не препраща към друг документ, в който те да са отразени и той да е станал достояние на ищеца. В решение № 301 от 23.06.2011 г. по гр.д. № 531/2010 г., ІV г.о. е прието, че липсващите качества може да са посочени изрично в заповедта, или чрез посочване на обстоятелствата, които сочат на тази липса. От съдържанието на уволнителната заповед “несправяне с основни задължения, съгласно длъжностната характеристика за “водач, мотокар” не става ясно какви според работодателя са качествата които липсват на ищеца за ефективното изпълнение на трудовата му функция. Даденото от въззивния съд разрешение, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като от съдържанието й не може да бъде изведено какви са качествата които липсват у ищеца, нито препраща към друг документ, станал достояние на същия, от чието съдържание може да бъде изведено какви са липсващите качества, които той трябва да има не е в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 1000 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 43 от 6.03.2012 год. по гр.д. № 43/2012 год. на Смолянския окръжен съд .
Осъжда [фирма], [населено място], С. обл. да заплати на В. Т. П. от [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 1000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :