5
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
[населено място], 19.03. 2012 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д. № 75 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 и ал.4 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат К. Д. срещу определение № 1199 от 30.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1060/2011 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 8.10.2011 г. по гр.д. № 6748/2011 г. на Русенския районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по исковете за сумата 373 евро и 3600 евро. Поддържа се, че определението е неправилно, като жалбоподателят счита, че е отстранил констатираните от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба.
Ответникът по частната касационна жалба М. Й. И. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба срещу въззивното определение в частта, с която е потвърдено определението за прекратяване на производството по иска за сумата 373 евро е процесуално недопустима, поради следното:
С частната касационна жалба се обжалва определение на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение на Русенския районен съд за прекратяване на производството по иска на [фирма], [населено място] срещу М. Й. И. за осъждане на ответника да върне стойността на закупения от дружеството самолетен билет в размер на 373 евро. Цената на този иск към датата на подаване на исковата молба – 8.07.2011 г. е 729.52 лв. С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/ 21.12.2010 г./ е въведен нов критерий за ограничаване достъпа до касационен контрол – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. В случая този иск е под определения минимален размер за касационно обжалване. Ограничението за необжалваемост на решения по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., следва да се приложи и по отношение на определенията, постановени в производство по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., тъй като съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С постановяване на въззивното определение производството по делото е приключило и същото не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения частната касационна жалба в частта срещу въззивното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по иска за парично вземане с цена 729.52 лв., като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
Частната касационна жалба в частта, с която се обжалва въззивното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция по прекратяване на производството по иска за сумата 3600 евро, чиято левова равностойност е 7041 лв. е процесуално допустима.
В изложението се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставен е въпросът за задължението на въззивния съд да мотивира приетото от него, че не са изпълнени указанията на първата инстанция във връзка с констатираните нередовности на исковата молба, както и защо е приел, че същите са законосъобразни. По този въпрос се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като постановеното определение е в противоречие с даденото в т.19 от ТР №1 от 4.01.20001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС разрешение. По въпроса длъжен ли е ищецът да посочи основанието на иска се поддържа, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обжалваното определение е в противоречие с приетото в цитираните определения относно приложението на чл.127, т.4 и т.5 ГПК и чл.129 ГПК.
Настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от частния жалбоподател въпроси.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по иска за заплащане на сумата 3600 евро, представляваща обезщетение за вреди Русенският окръжен съд е приел, че не са отстранени констатираните от съда нередовности. С разпореждане от 7.09.2011 г. Русенския районен съд е констатирал, че исковата молба в частта, с която се твърди, че ищцовото дружество е претърпяло вреда вследствие неправомерно поведение на ответника в размер на 3600 евро е нередовна, тъй като дружеството не е конкретизирало каква е вредата. Указал е на ищцовата страна да посочи какви вреди е претърпяла и как е оценила тяхната парична равностойност. В уточняващата молба от 6.10.2011 г. дружеството е посочило, че “размера на претендираната вреда е посочен в петитума на иска, а в абз.1 и абз.5 на обстоятелствената част е посочено откъде произтича”. С определение от 8.10.2011 г. Русенския районен съд, като е приел, че недостатъка на исковата молба по тази претенция не е отстранен- не е посочено в какво се изразява вредата, имуществена ли е тя или неимуществена е прекратил производството по този иск. В. съд е потвърдил определението в тази част, по съображения, че исковата молба е била нередовна- не са изложени обстоятелства на които се основава иска, което не е направено и с уточнението, като не са изпълнени указанията за посочване вида на вредата.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да изложи мотиви относно приетото, че не са изпълнени указанията на първата инстанция във връзка с констатираните нередовности на исковата молба. О. съдебен акт е мотивиран, като в съобразителната му част е посочено в какво се състои недостатъка на исковата молба по иска за присъждане на обезщетение в размер на 3600 евро, че са били дадени ясни и точни указания от първоинстанционния съд за отстраняване на този недостатък и че той не е бил отстранен с уточнителната молба. Ето защо поддържаното в изложението нарушение на т.19 от ТР №1/2000 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не е налице, поради което и не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса длъжен ли е ищецът да посочи основанието на иска не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Исковата молба е оставена без движение с указания ищцовото дружество да изложи обстоятелствата на които основава иска си, като посочи вида на вредите и как е оценил тяхната равностойност, а не да уточни правната му квалификация. Задължение на съда е съгласно чл.129, ал.2 ГПК да провери редовността на исковата молба относно изложение на съдържанието на спорното право и вида на търсената защита. В случая съдът е констатирал нередовност по отношение съдържанието на исковата молба и е оставил същата без движение, с указания за нейното отстраняване, а не за посочване правното основание на исковата претенция.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено определението на първата инстанция по прекратеното производство по иска с цена на същия 3600 евро.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1199 от 30.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1060/2011 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение от 8.10.2011 г. на Русенския районен съд по гр.д. № 6748/2011 г., в частта му, с която е прекратено производството по иска за сумата 3600 евро.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу въззивно определение № 1199 от 30.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1060/2011 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение от 8.10.2011 г. на Русенския районен съд по гр.д. № 6748/2011 г., в частта му, с която е прекратено производството по иска за сумата 373 евро.
Определението в частта, с която не е допуснато касационно обжалване е окончателно, а в частта, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването на препис, пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :