3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр.София, 28.04.2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 512 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ч. М., подадена чрез адвокат Р. Д. срещу въззивно решение № 1394 от 16.10.2014 г. по гр.д.№ 1536/2014 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2421 от 7.05.2014 г. по гр.д. № 2814/2013 г. по описа на Варненския районен съд, в частта му с която е осъден да заплати на Й. Л. Д., действаща със съгласието на нейната майка К. А. Р.- Д. сумата над 2000 лв. до 7200 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъпление, установено с влязла в сила на 27.02.2009 г. присъда по нохд. № 4804/ 2008 г. на Районен съд, [населено място], заедно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2010 г., на основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В последваща молба се уточнява, че справедливия размер на обезщетението е 4000 лв. и след приспадане на съпричиняването от страна на пострадалата, дължимият от жалбоподателя размер на обезщетение е 3 200 лв.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържа позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл. 52 ЗЗД. Според жалбоподателят даденото разрешение е в противоречие с приетото в т.11 на ППВС № 4/68 г.
Ответницата не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд намира същата за допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният от Й. Л. Д., действаща със съгласието на нейната майка К. А. Р. – Д. срещу А. Ч. М. иск за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди е уважен в размер на сумата 7200 лв., Варненският окръжен съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Приел е, че с влязла в сила присъда № 552 от 24.11.2008 г. по нохд. № 4804/2008 г. на Варненския районен съд, А. Ч. М. е бил признат за виновен в това, че на 27.02.2008 г. в [населено място] при управление на лек автомобил „Рено 19” с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и на 21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Й. Л. Д., изразяваща се в безсъзнателно състояние, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Позовал се е на разпоредбата на чл.300 ГПК, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства за уврежданията: контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на носни кости, оток, ожулване, контузно разкъсна рана в областта на носа, кръвонасядане по клепачите на двете очи, контузно разкъсна рана на горната устна, три контузно разкъсни рани на дясното бедро, ожулвания на лява подбедрица, претърпяните болки и страдания, тяхната продължителност, последици от травмите, а именно, че преживяното от пострадалата в твърде ниска възраст е предизвикало силен стрес, оставило е отпечатък върху психиката е приел, че сумата от 9 000 лв. е справедливия паричен еквивалент по чл.52 ЗЗД. Приел е, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат и посочената сума е намалена с 1 800 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор не следва да се допусне касационно обжалване. Даденото разрешение в задължителната съдебна практика- ППВС № 4/68 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о.; решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., Т. К., II т. о. и др. е прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет. Принципът на справедливост включва в най – пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В случая размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г., в постановените по чл.290 ГПК решения на ВКС и чл. 52 ЗЗД, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1394 от 16.10.2014 г. по гр.д.№ 1536/2014 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :