3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
С., 3.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 49 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Център за спешна медицинска помощ [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. В. И., против определение от 13.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 14361/2011 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допълнено решение № 2122 от 27.03.2012 г. по същото дело в частта за разноските като Ц. [населено място] е осъден да заплати на В. К. И. сумата от 1129,61 лв., разноски, сторени в производството пред първата инстанция. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като не е представен от ищеца списък с направените разноски по чл. 80 ГПК, както и че липсват доказателства, че уговорения адвокатски хонорар от 1200 лв. реално е изплатен.
Ответникът по частната жалби В. К. И. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
С определение № 620 от 18.05.2013 г. е спряно производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по правните въпроси: присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане – чрез представяне на нарочен документ/разписка, платежно нареждане и пр./ или е достатъчно в договора за правна помощ, да е отбелязано, че възнаграждението е платено, както и допустимо ли е да се иска допълване на съдебно решение в частта за разноските при липса на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски.
С тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС в т. 1 и т. 8 е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства затова, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка/т.1/, както и че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските/т.8/.
С определението си от 13.06.2012 г. по в.гр.д. № 14361/2011 г. въззивният съд приел, че по делото е установено, че ищецът е направил разноски в първоинстанционното производство – 1200 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, които с оглед резултата по делото не са присъдени с въззивното решение, поради което молбата за допълването му в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява основателна и е уважена като над присъдените с първоинстанционното решение разноски в размер на 70,39 лв., съдът е присъдил разноски в размер още на 1129,61 лв.
Обжалваното определение е правилно.
В съответствие с приетото в т. 1 и т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, а именно, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства затова, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка, както и че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските, в обжалваното определение въззивният съд е приел, че от представения договор за правна помощ от 01.09.2010 г. е видно, че е уговорено и платено в брой от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. С първоинстанционното решение са присъдени разноски в размер на 70,39 лв. С въззивното решение съдът не се е произнесъл по искането на ищеца за присъждане на разноски, поради което непредставянето на списък с разноски по чл. 80 ГПК не преклудира възможността на страната да иска допълване на решението в частта му за разноските. И тъй като с въззивното решение е уважен и третия иск по чл. 344, ал. 1 КТ, а именно по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, основателно се явява искането на ищеца да му бъде присъден заплатения от него адвокатски хонорар в пълен размер.
С оглед на изложеното, съдът в настоящия състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 49/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, по частна жалба с вх. № 105452 от 17.10.2012 г. на Център за спешна медицинска помощ [населено място].
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 14361/2011 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :