4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1373
С., 3.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 758/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. и по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” [населено място] против въззивно решение от 26.03.2012 г. по гр. дело № 1248/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 07.11.2011 г. по гр. дело № 21241/2010г. на Софийски районен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ и вместо това е отменено уволнението на Д. И. Д. извършено със заповед № ЧР-09-278 от 23.04.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната” сега Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” [населено място] като незаконно, Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” [населено място] е осъдена да заплати на Д. И. Д. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3111 лв. за периода 25.05.2010г. – 25.11.2010 г. и е потвърдено решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на уволнения на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист”, сектор „Транспорт” в отдел „Административно и информационно обслужване”.
Д. И. Д. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване поставя материланоправния въпрос, ако към момента на приключване на съдебното дирене трудовото правоотношение между страните не съществува, поради ново уволнение на лицето, съдът следва ли да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Жалбоподателят представя две съдебни решения на ВКС по гр. дело № 275/2010г. и гр. дело № 633/2011 г. по приложението на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” [населено място] обжалва решението в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос за допустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени преди да е настъпило прекратяване на трудовото правоотношение. Представя определение по ч. гр. дело № 116/2011 г., трето г. о. ВКС, решение по гр. дело № 2720/2003 г., трето г. о. ВКС и решение по гр. дело № 11771/2011 г. на СГС, влязло в сила, чрез които обуславя приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Всяка от страните е представила писмен отговор, оспорващ основанията на другата страна за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По изложението за допускане на касационно обжалване на Д. И. Д..
Жалбоподателят поддържа, че въпроса, ако към момента на приключване на съдебното дирене между страните не съществува трудовото правоотношение, поради ново уволнение на лицето, съдът следва ли да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е разрешен в противоречие с решение по гр. дело № 275/2010 г. ВКС, трето г. о. и решение по гр. дело № 633/2011 г. ВКС, трето г. о. (представеното решение по гр. дело № 6777/2011 г. СГС няма данни да е влязло в сила и не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК). Решението по гр. дело № 275/2010 г. ВКС, трето г. о., дава отговор на въпрос – за възстановяване на предишната работа при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от работника до работодателя за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 2 КТ. Прието е, че с оглед уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по който дисциплинарното уволнение е признато за незаконно, съдът следва да възстанови уволненото лице на длъжността заемана преди дисциплинарното уволнение, тъй като не е настъпил прекратителния ефект на даденото от работника предизвестие за прекратяване на трудовия договор, поради дисциплинарното му уволнение извършено в срока на предизвестието. Тази практика е неприложима към процесния случай, при който работодателят е отменил заповедта си за уволнение на ищеца поради „съкращаване на щата” в дадения срок за предизвестие, след изтичането на който с нова заповед е уволнил ищеца отново. Обжалваното решение не влиза в противоречие и с представеното решение по гр. дело № 633/2011 г. ВКС, трето г. о., с което е разгледан случай, при който работодателят е уволнил служителката в срока за възстановяването и на предишната работа по чл. 345 КТ.
Предвид изложеното посочената съдебна практика се явява неотносима към разрешения с обжалваното решение материалноправен спор, респ. изведения материалноправен въпрос, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя-ищец правен въпрос.
По изложението за допускане на касационно обжалване на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” [населено място].
В изложението си жалбоподателят поставя правен въпрос относим към допустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил юридическият факт на прекратяване на трудовото правоотношение. Този въпрос е относим й към допустимостта на обжалваното решение, за която съдът следи служебно – в този смисъл ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това налага обжалваното решение да се допусне до касационно обжалване, при наличието й на представена от жалбоподателя съдебна практика, с която поставеният процесуалноправен въпрос в идентични случаи е разрешен по начин различен от дадения с обжалваното решение.
Представено е определение по ч. гр. дело № 116/2011 г. на ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, с което е прието, че към датата на предявяване на исковата молба, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ трудовото правоотношение между страните не е било прекратено, т. е. не е бил налице предмет на съдебно обжалване на незаконно уволнение, при което ищецът не е имал правен интерес да атакува уволнението. Определението е постановено по идентичен казус със съвпадащ работодател в лицето на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” [населено място].
Представено е и влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 11771/2011 г. на СГС по идентичен казус, срещу същия работодател, в което е прието, че към момента на завеждане на исковата молба по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ трудовото правоотношение все още не е било прекратено, поради което ищецът не е имал правен интерес да атакува уволнение, което не е настъпило като факт от обективната действителност. Затова първоинстанционното решение е било обезсилено в частта, с която са били разгледани исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
При идентична фактическа обстановка с обжалваното решение е прието, че след като прекратителният ефект на атакуваната заповед за уволнение е настъпил в хода на процеса, същият следва да бъде зачетен като факт по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и взет предвид при решаване на спора по същество независимо, че към момента на предявяване на исковата молба трудовото правоотношение още не е било прекратено.
Предвид изложеното, В. касационен скъд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.03.2012 г. по гр. дело № 1248/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.
УКАЗВА на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” [населено място] в едноседмичен срок от връчване на препис от определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 102 лв. и да представи вносен документ по делото.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ