. №20-00-449/15.09.2015 г.
ЗКПО – чл. 42, ал. 3
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-449/…2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Собственикът и управител на „ГР“ ЕООД с решение от 2013 г. е внесъл допълнителна парична вноска по чл. 134 от Търговския закон (ТЗ) в размер на 440 000,00 лв. Върху сумата на вноската е определеналихва 6% на годишна база, което прави 16 056,98 лв. към момента на апортирането й в капитала на дружеството. Цялата начислена лихва е дължима към собственика в качеството му на заемодател. Към момента на запитването е вписано увеличение на капитала на дружеството единствено с главницата на заема в размер на 440 000,00 лв.
След оценка на вещи лица от Агенция по вписванията, тече процес на вписване в Търговския регистър на увеличение на капитала на дружеството в размер на цялата натрупана лихва, която не е изплатена на собственика. В годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО на „ГР“ ЕООД за календарните години, неизплатените лихви са посочени в увеличение на счетоводния резултат съгласно чл. 42 от ЗКПО.
Към запитването са приложени копия на решение на едноличния собственик и на експертиза на вещи лица по акт № 20150707104727 от 08.07.2015г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
С вписването в Търговския регистър апортирането на вземането на собственика за лихви в капитала на дружеството, могат ли да бъдат признати за данъчни цели непризнатите за данъчни цели в предишни години неплатени лихви до размера на вписването и на какво основание съгласно ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗКПО начислените разходи, представляващи доходи на местни физически лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годинатана счетоводното им отчитане. Непризнатите разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход (чл. 42, ал. 3 от ЗКПО).
На основание чл. 10, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. В случая става въпрос за непаричен доход, придобит от физическото лице на датата на която ще бъде извършено и вписано увеличението на капитала на ЕООД-то. Аргумент в подкрепа на това е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, според която, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1.плащането – при плащане в брой;
2.заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане;
3.получаването на престацията – за непаричен доход.
С оглед на горното, за целите на ЗКПО следва да се приеме, че с вписването на увеличението на капитала задължението на дружеството за изплащане на дължимите лихви към едноличния собственик е уредено (задължението е трансформирано в основен капитал), което означава че в този период (година) настъпва основание по чл. 42, ал. 3 от ЗКПО непризнатите разходи по ал. 1 от същата норма да се признаят, до размера на увеличението на капитала. Според приложеното копие от заключението от м. юли 2015 г. на вещите лица непаричната вноска в капитала на „ГР“ ЕООД, представляваща апорт на вземане на едноличния собственик на капитала е оценено на 16 000, 00 лв.
От друга страна, съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗДДФЛ, не се определя данък към датата на придобиване на акции и дялове, които са получени срещу направени непарични вноски в търговски дружества. Цитираната разпоредба е приложима и в конкретния случай, във връзка с направената непарична вноска, с която е увеличен капиталът на дружеството. Вместо паричен доход от лихви, начислени от дружество, физическото лице придобива непаричен доход – нови дялове от увеличаването на капитала на тази стойност. Този доход, обаче, не следва да бъде облаган на основание чл. 13, ал. 4 от ЗДДФЛ.
При евентуална продажба или замяна на дяловете местното физическо лице ще формира облагаем доход по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, като цената на придобиване в тази връзка ще се определи по реда на чл. 33, ал. 6, т. 9 от закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘