3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
С., ______2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.55 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ю. М. от гр. Х., приподписана от процесуалния му представител- адв. Д. Г. срещу въззивно решение № 361 от 30.10.2010 г. по гр.д. № 537/2009 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Районен съд, гр. Х. от 29.06.2009 г. по гр.д. № 155/2008 г., с което са отхвърлени предявените от И. Ю. М. срещу “М.” Е. / в ликвидация/, гр. М. искове с правно основание чл.200, ал.3 КТ за заплащане обезщетение за причинени имуществени вреди от професионално заболяване в размер на 11 520 лв., от които 6 480 лв. представляващи разликата между минималната работна заплата в страна и трудово възнаграждение на подземен миньор за периода 1.03.2005 г. до 29.02.2008 г, ведно със законната лихва считано от 1.03.2005 г.; 3240 лв. допълнително трудово възнаграждение по чл.269, ал.2 КТ за периода 1.03.2005 г. до 29.02.2008 г., ведно със законната лихва считана от 1.03.2005 г. и 1800 лв.- разходи за лекарства за периода 1.03.2005 г. до 29.02.2008 г., ведно със законната лихва считано от 1.03.2005 г.
Ответната страна – “М.” Е. / в ликвидация/, гр. М., Х. обл. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
В изложението за допускане на касационно обжалване, като материалноправен се сочи въпроса за приложението на чл.200, ал.3 КТ, а като працесуалноправен за приложението на чл.299 ГПК. Допускането до касационно обжалване се обосновава с неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, както и че тези въпроси били решение от въззивния съд в противоречие с представените съдебни решения по гр.д. № 463/2008 г. на ХОС и решение гр.д. № 21/2009 г на Районен съд, гр. Х..
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за присъждане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди от професионално заболяване за периода 1.03.2005 до 29.02.2008 г. въззивният съд е приел, че по делото не е представена медицинска документация, установяваща здравословното му състояние през исковия период. Изложил е съображения , че исковете по чл.200, ал.3 КТ, за обезщетения за претърпени имуществени вреди в резултат на професионално заболяване установено през 1998 г. при липса на решение на Т. за преосвидетелстване което да обхваща исковия период, независимо дали се потвърждава диагнозата или е констатирано влошаване на здравословното състояние са неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението не е поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на възивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правният въпрос разрешен от въззивния съд, който да е обусловил правната воля на съда обективирана в решението. Обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол без да е посочен този въпрос. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, защото това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало /чл.6 от ГПК/. В изложението се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, с оглед приетото от въззивния съд, че протокола на диагностичната комисия, с който през 1998 г. е констатирано професионалното заболяване не е достатъчно доказателство за установяване на претендираните имуществени вреди, за исковия период. Твърди, че в нарушение на нормата на чл.299 ГПК съдът не е зачел силата на присъдено нещо на влязло в сила решение, с което за предходен период е ангажирана отговорността на ответника за имуществени вреди. Доказателства за това, че имуществената отговорност на ответника е ангажирана за период предхождащ исковия по делото не са представени, а и тези твърдения съставляват основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, по които съдът може да се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Представените съдебни решения не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като няма данни същите да са взели в сила. Поради това, че изложението не съдържа конкретен правен въпрос разрешен в обжалваното въззивно решение, от значение за изхода по конкретното дело, който да определя рамките, в които Върховния касационен съд селектира касационните жалби, съобразно критериите на приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 361 от 30.10.2010 г. по гр.д. № 537/2009 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :