О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
София, 11.08.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми август, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладвано от съдията Богданова гр.дело № 219/2009г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Г. К. и С. К. Б. срещу въззивно решение № 279 от 12.11.2008 г. по гр.д. № 755/2008г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 26.05.2008 г. по гр.д. № 1653/2008 г. на К. районен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД до размер на 1/2 ид.ч. и по касационна жалба на М. П. И. срещу въззивното решение, с което е отменено решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за 1/2 ид.ч. и вместо това е постановено ново, с което искът е уважен за тази част.
Ответницата по касационната жалба на О. К. и С. Б. не е подала писмен отговор. Ответниците по касационната жалба на М. И. в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и са допустими.
С обжалваното решение въззивният съд, е оставил в сила решението на К. районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на О. Г. К. и С. К. Б. срещу М. П. И. за разваляне на алеаторен договор, сключен на 26.03.1993 г., с нот. акт № 135/1993 г. на нотариус при К. РС, с който К. З. К. е прехвърлил на внучката си М. П. И. собственият си недвижим имот: двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. Я., обл. Хасково, заедно с дворно място от 800 кв.м., представляващо парцел ****, кв.12 по плана на селото, правото на строеж и държане на постройката в мястото, срещу поето от последната задължение след навършване на пълнолетието си да осигури на прехвърлителя и неговата съпруга гледане, обслужване и всестранна издръжка до края на живота на всеки един до размер на 1/2 ид.ч. Отменил е решението за останалата 1/2 ид.ч. и за нея е развалил алеаторния договор. Съдът е приел, че по сключения договор прехвърлителя е имал качеството на уговарящ, а съпругата му- ищцата О положението на трето ползващо се от договора лице. След смъртта на прехвърлителя в нейно лице, като наследник е настъпило сливане на двете качества и може да иска разваляне на договора. Приел е за установено, че след настъпване пълнолетие на приобретателката последната не е изпълнявала поетото с договора задължение по отношение на трето лице и е развалил същия до размер на 1/2 ид.ч.
В изложение за допускане на касационно обжалване от жалбоподателките О. К. и С. Б. са поставени материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, а именно допустимо ли е наследник да иска разваляне изцяло на договора, при наличие на нереализирани вземания на прехвърлителя и при наличие на повече от един кредитор, когато неизпълнението е значително следва ли да се развали договора изцяло. Поддържа се, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с даденото в ТР № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС разрешение и в решение № 372 от 13.04.1984 г. по гр.д. № 83/84 г. на ВС, І г.о. По въпроса, допустимо ли е наследник на прехвърлителя да иска развалянето на договора възъзвният съд е отговорил в съответствие с трайната съдебна практика, включително и с даденото в ТР № 30/1981 г. разрешение, че е допустимо наследник да иска разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на кредитора- прехвърлител. Ако са останали нереализирани вземания до момента на смъртта на прехвърлителя, които преминават върху неговите наследници, всеки от тях ще има основание да получи дробна част от тези вземания, съответстваща на наследствения му дял, само при съществуване на такова вземане приживе на наследодателя. В конкретния случай приобретателката по договора е поела задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя и неговата съпруга след навършване на пълнолетие, т.е. под отлагателно условие за изпълнение на задължението. Смъртта на прехвърлителя е настъпила през 1996 г., а приобретателката е навършила пълнолетие през 1999 г., т.е. смъртта е настъпила преди да настъпи уговорения в договора срок за изпълнение и нереализирано вземане, съответно неизпълнено задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя не е съществувало приживе на последния. Даденото разрешение от въззивния съд по втория въпрос също е в съответствие с трайната съдебна практика, че прекратителното действие на договора настъпва със смъртта на прехвърлителя и / или смъртта на третото ползващо се от него лице, като то засяга и неделимостта на задълженията. Затова ако са останали нереализирани вземания до момента на смъртта на прехвърлителя, те преминават върху неговите наследници. В случая нереализирани вземания няма, тъй като договора е прекратен със смъртта му преди настъпването на уговорения срок за изпълнение, и същият не може да бъде развален изцяло, а само за 1/ 2 ид.ч., с оглед неизпълнение на задължението за грижи и издръжка на третото ползващо се лице.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по тази касационна жалба, на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката М. П. И. поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, с оглед приетото че третото ползващо се от договора лице, с който е прехвърлен имот лична собственост на негов съпруг, срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя и на съпруга му може да иска разваляне на договора, поради проявено неизпълнение по отношение на него. Приетото от въззивния съд по въпроса дали трето ползващо се от договора лице има право да иска неговото разваляне, след смъртта на прехвърлителя, поради неизпълнението по отношение на него е в съответствие с приетото в ТР № 30/19981 г. на ОСГК на ВС, т.1, че трето ползващо се от договора лице не е страна по договора, макар той да е сключен в негова полза, поради което активно легитимиран при неизпълнение на договора по чл.87 ЗЗД е прехвърлителя на правото на собственост. При смърт на прехвърлителя според посоченото Тълкувателното решение настъпва сливане на качествата на “трето ползващо се от договора лице” и “кредитор” и то може да иска разваляне на договора на основание правоприемство, поради наследяване на уговарящия. В случая искът е предявен от бенефициера в качеството му на наследник на кредитора с право на иск и той може да иска разваляне на договора поради неизпълнение до размера на наследствената си ид.част, както е приел и съда. Налице е право на бенефициера в двойното му качество да иска разваляне, макар договора да е прекратен по отношение на кредитора преди да се е сбъднало условието за гледане и издръжка на него, тъй като в случая се претендира разваляне на договора поради неизпълнение от длъжника само по отношение на третото лице. Въпроса, допустимо ли е при прехвърляне на недвижим имот лична собственост на прехвърлителя срещу задължение за гледане и издръжка на него и на трето лице да се приеме, че 1/2 ид.ч. е прехвърлена срещу задължението да получи изпълнение спрямо себе си, а другата срещу гледане и издръжка спрямо третото лице е въпрос по съществото на спора, касаещ правилността на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Приетото от въззивния съд, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си по отношение на третото лице е въпрос разрешен с оглед конкретно установените факти по делото и не е в противоречие с представените съдебни решения в които се приема, че съдът е длъжен да изследва пълноценно обема на неизпълнението, поради което и не е налице приложното поле на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
По въпроса, дали договорът е действителен по см. на чл.40 ЗЗД по отношение на приобретателя, ако при сключването му същият е бил малолетен, представляван от особен представител, който същевременно се явява и бенефициер по сделката съдът не следва да се произнася ,тъй като такова възражение не е въведено в инстанциите решаващи спора по същество и същото не е било предмет на обсъждане в обжалваното решение.
Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на М. И.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №279 от 12.11.2008 г. по гр.д. № 755/2008г. на С. окръжен съд , по касационната жалба на О. Г. К. и С. Г. Б. и по касационната жалба на М. П. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: