5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
С., _______________2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и осми юли, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д. 82 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. К. от гр. С., подадена от процесуалния му представител-адв. С.Тончев срещу въззивно решение от 4. 08.2009 год. по гр.д. № 3605/2008 год. на Софийски градски съд, с което е отменено решението на Софийски районен съд от 24.06.2008 г. по гр.д. № 11327/2008г. в частта, с която са отхвърлени предявените от “Г. системс” ООД срещу В. В. К. иск за заплащане на сумата 8214.49 лв., представляваща левовата равностойност на неустойка за неизпълнение на договорни задължения по договора за повишаване на квалификацията от 19.02.2007 г. и иск за заплащане на сумата 5476.32 лв., представляваща левовата равностойност на неустойка за неизпълнение на договорни задължения по договора за повишаване на квалификацията от 9.05.2007 г., и вместо него в тази част е постановено ново, с което исковете за посочените суми са уважени, ведно със законната лихва считано от 21.12.2007 г. до окончателното им изплащане.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона.
Ответната страна- “Г. системс” ООД, гр. С. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отмени решението на първата инстанция, с което са били отхвърлени предявените от “Г. системс” ООД, гр. С. срещу В. В. К. обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. чл.234 КТ и по чл.86, ал.1 ЗЗД и осъди К. да заплати на ищцовото дружество сумата 8214.49 лв., представляваща левовата равностойност на неустойка за неизпълнение на договорни задължения по договор за повишаване на квалификацията от 19.02.2007 г. и сумата 5476.32 лв., представляваща левовата равностойност на неустойка за неизпълнение на договорни задължения по договора за повишаване на квалификацията от 9.05.2007 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 21.12.2007 г. Софийски градски съд е приел, че между страните по делото е сключен договор за повишаване на професионалната квалификация на ответника по иска по см. на чл.234 КТ по силата на който ищецът се е задължил да осигури за своя сметка обучение на ответника за повишаване на професионалната му квалификация срещу насрещни задължения, за изпълнение на които е уговорена неустойка между страните, като размерът й е определен с договора. Приел е за неоснователно възражението на ответника за недействителност на клаузата за неустойка, поради неприложимостта й по отношение на трудовите права и задължения, тъй като с разпоредбата на чл.234, ал.3 КТ е предвидена възможността страните по договора за повишаване на квалификацията да уговорят отговорност на работника при незавършване на обучението и неизпълнение на задължението да работи при работодателя за определен срок, какъвто е предмета на постигнатото съглашение за неустойка. Изложил е съображения, че ответника не е направил възражения за неизпълнение на договорите от страна на работодателя, и затова е приел че е участвал в уговореното обучение и е завършил успешно курса, поради което е възникнало задължението да работи при работодателя за срок от две години след завършване на обучението- до 18.05.2009 г. С прекратяване на трудовото правоотношение между страните по инициатива на ответника преди изтичане на уговорения срок е възникнало задължението да заплати уговорените неустойки по двата договора за повишаване на квалификацията.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3 ГПК по въпросите за правната природа на сключените на 19.02.2007 г. и на 9.05.2007 г. договори наименовани от страните като “договор за повишаване на квалификацията” и във връзка с това за действителността на клаузите за неустойка.
Въпросите за правната природа на договорите и недействителност на клаузите за неустойка са поставени в зависимост от характера на договора, за който се поддържа, че е недействителен, тъй като не е налице валидно съглашение установяващо правата и задълженията по договорите, елемент от които е неустойката.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Приложеното решение № 929 от 6.08.2008 г. по гр.д. № 462/2008 г. на Бургаския районен съд не съставлява съдебна практика по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като няма данни то да е влязло в сила. Решение № 13 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 304/2008 г. на К. окръжен съд е неотносимо за настоящия случай, тъй като трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено по взаимно съгласие, в който случай съдът е приел, че ответника не дължи връщане на средствата, изразходвани за обучението му по договора за провеждане на специализация. Като допълнителен аргумент е посочено и обстоятелството, че след завършване на обучението по договора за специализация работодателят не е изпълнил задължението да осигури работа на ответника по придобитата специалност “кардиолог”.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 КТ за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос. Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени. Сключените между страните на 19.02.2007 г . и на 9.05.2007г. договори са валидни, правната им природа е определена правилно- за повишаване на квалификацията. Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал.1 КТ страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за преквалификация. В ал.2 на чл.234 КТ е определено минимално задължителното съдържание на договора, което се свежда до клаузи относно: професията или специалността по която работникът или служителя ще се обучава, като при договор за повишаване на квалификацията тя съвпада с притежаваната от работника или служителя; мястото, формата и времето на обучението и финансовите и битови условия. Съгласно чл.234, ал.3 КТ страните могат да уговорят и допълнителни клаузи за задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, както и отговорността на работника или служителя за две форми на неизпълнение: незавършване на обучението и неизпълнение на задължението за работа през уговорения срок за задължителна работа.
В конкретния случай сключените между страните два договора са действителни, тъй като отговарят на визираното в чл.234, ал.2, т.1-3 КТ минимално задължително съдържание на този вид договори, постигната е договореност между страните относно задълженията на ответника по ал.3 на чл.234 КТ. Правната природа на договорите е определена правилно- за повишаване на квалификацията, същите са валидни, което дава отговор и на въпроса за действителността на клаузите за неустойка. Вън от това следва да се посочи, че клаузите за неустойка са уговорени в размер на разходите за обучение, които не са уговорени да бъдат върнати от страна на ответника. В този смисъл след като ответника не е изпълнил поетото по договора задължение да работи в уговорения срок, най-малко дължи разходите за обучение, под формата на неустойка.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, I. гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 4. 08.2009 год. по гр.д. № 3605/2008 год. на Софийски градски съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :2