2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1140
гр.София, 22.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на осми ноември две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 454 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. И., представляван от настойника му И. М. И. от гр. М., подадена от пълномощника – адв. Кр. Б. срещу въззивно решение от 1.12.2009г. по гр.д.№ 371/2009г. на М. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 3.07.2009 г. по гр. д. № 170/2008г. на М. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу М. И. М. иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за продажба от 9.08.2002 г. по нот.акт № 29 от 2002 г., с който А. М. И. е продал на П. В. Х., действащ със съгласие на майка си М. И. Х. следният недвижим имот: апартамент № 4, заемащ северната част от третия етаж на жилищен блок, построен в УПИ -1, кв. 103 по плана на гр. М. със застроена площ от 82.45 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня, домакинско помещение, баня, тоалетна и антре, заедно с избено помещение № 4 и 6.40 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
От ответника по касационната жалба М. И. М. е постъпил писмен отговор, в който изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира същата за допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу М. И. М. въззивният съд е приел, че той не е страна по сделката, чиято унищожаемост се иска, а последващ приобретател. Страни по договора за покупко-продажба от 9.08.2002г., материализиран в нот.акт № 29 от 2002 г. са А. М. И., в качеството му на продавач и П. В. Х.- купувач. Ответникът М. И. М. е закупил от П. В. Х. недвижимият имот с договор от 28.12.2002 г. по нот.акт № 127/2002 г., т.е. придобил е впоследствие недвижимият имот от купувача по унищожената сделка. Тъй като същият не е страна по материалното правоотношение- договора за покупко-продажба по нот.акт № 29/2002 г., чието унищожаване е предмет на иска, макар да няма пречка да е страна по процесуалното правоотношение, създадено с предявяване на иска и срещу него, то предявеният срещу него иск е неоснователен. По тези съображения, макар и искът срещу купувача по сделката – П. Х. да е уважен, като е прието, че при сключването му продавача А. И. не е могъл да разбира и ръководи действията си, срещу последващия приобретател М. М. е отхвърлен.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси: 1/. допустим ли е иск за унищожаване на договор, предявен от прехвърлителя срещу трето лице, което не е страна по договора, чието унищожаване се иска, което трето лице е последващ приобретател на недвижимия имот и чиито права отпадат при уважаване на иска и 2/. допустим ли е иск за собственост, предявен от прехвърлителя на недвижим имот срещу последващ приобретател на същия, ако искът за унищожаване на първоначалната сделка е отхвърлен по отношение на същия приобретател, но е уважен по отношение на първоначалния.
Поддържа се, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а по втория въпрос и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Приложена е съдебна практика.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК следва даден правен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата при отчитане на обстоятелството, че разрешението е дадено по конкретно дело което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани. Поставеният от жалбоподателя въпрос допустим ли е иск за унищожаване на договор, предявен от прехвърлителя срещу трето лице което не е страна по договора, чието унищожаване се иска в случая е разрешен от съда в съответствие с установената съдебна практика, включително и приложената, а именно че унищожението на сделката може да се иска само от страните по нея. В случая въззивният съд е приел, че предявения иск е допустим, но неоснователен по отношение на ответника М. М.. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос не е в противоречие с разрешението на същия в представените съдебни актове. Следва да се отбележи, че поставеният въпрос не е обусловил за изхода на делото, тъй като искът е отхвърлен по съображения, че ответника М. М. не е страна по материалното правоотношение, а не че не може да бъде страна по процесуалното правоотношение, т.е. че искът срещу ответника М. М. е допустим, но неоснователен.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и по въпроса допустим ли е иск за собственост, предявен от прехвърлителя на недвижим имот срещу последващ приобретател на същия, ако искът за унищожаване на първоначалната сделка е отхвърлен по отношение на същия приобретател, но е уважен по отношение на първоначалния. Въззивният съд е приел че собственикът, в настоящия случай ищецът, разполага с иска по чл.108 ЗС срещу ответника, последващ приобретател на имота, тъй като последния го е закупил от несобственик, т.е. прието е че такъв иск е допустим. Иск по чл.108 ЗС не е предявен от ищеца, поради което и въззивният съд не произнесъл по такъв иск. Поради това поставеният правен въпрос не е обуславящ за изхода на делото. А щом това е така, то не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване. За да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, т.е. да е обусловил решаващите изводи за отхвърляне на иска, с който е бил сезиран. В случая искът с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД срещу ответника М. М. е отхвърлен, защото същият не е страна по материалното правоотношение, а не защото е недопустим иск по чл.108 ЗС от прехвърлител на недвижим имот срещу последващ приобретател на същия, когато сделката между прехвърлителя и купувача е унищожена.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Останалите доводи обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК и същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, тъй като касаят неправилност на решението, изразяваща се в необоснованост на въззивното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, само след допускане на решението до касационно обжалване, но не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 1.12.2009г. по гр.д.№ 371/2009г. на М. окръжен съд, по касационната жалба на А. М. И., представляван от настойника му И. М. И. от гр. М. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: