4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1208
С., 8.12.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на трети декември, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 507 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Б. от гр. Плевен, приподписана от пълномощника му- адв. А. срещу въззивно решение от 30.12.2009 год. по гр.д. № 5879/2009 год. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 16.01.2009 г. по гр.д. № 14883/2006 г. в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу “ Плевен инженеринг” АД, гр. Плевен искове по чл.128 КТ за сумата над 1605.29 лв. до 25680 лв. и по чл.245, ал.2 КТ за сумата над 422.91 лв. до 2320 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона.
Ответникът по касационната жалба “Плевен инженеринг” АД, гр. Плевен в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да остави в сила решението на първата инстанция, с което са били отхвърлени предявените от С. П. Б. срещу Плевен инженеринг” АД, гр. Плевен искове с правно основание чл.128 КТ за сумата 24074.71 лв. и по чл.245, ал.2 КТ за сумата 1897.09 лв. въззивният съд е приел, че за периода 1.05.2003 г. до 30.09.2004 г. извън присъдените с първоинстанционното и въззивно решение суми други не му се дължат. Изложил е съображения, че сключения между страните на 17.10.2000 г.трудов договор по който страните са постигнали съгласие касаторът да изпълнява възложената му работа на “технически ръководител” на обекти на работодателя в Г. за срок от 1.11.2000 г. до 1.11.2004 г. при възнаграждение 3600 д.м. месечно не е прекратен, а през 2001 г. е изменен относно уговореното възнаграждение, като е станало на една минимална работна заплата за страната, а на 1.04.2001 г. този размер отново е изменен на 2 200 д.м., както и че по делото няма данни да са постигнали съгласие за изменение съдържанието на съществуващото между тях трудово правоотношение, поради което за исковия период касаторът е имал право на трудово възнаграждение в размер на 2 200 лв. Затова за положения през 2003 г. и 2004 г. от него труд не му се дължи възнаграждение в размерът, посочен в договора от 2000 г. Въз основа на представените по делото ведомости за заплати е приел за установено, че за месеците май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември 2003 г., февруари, март, май, юни и септември 2004 г. на касатора е изплатено повече от дължимото трудово възнаграждение, поради което за посочените месеци твърденията, че не му е изплатеното пълното дължимо трудово възнаграждение е приел за неоснователни. За месеците декември 2003 г., януари, април, юли и август 2004 г. е приел, че е получил в сравнение с уговореното трудово възнаграждение от 2 200 лв. по-малко в размер на сумата 533.29 лв., като е присъдил тази сума и сумата 122.95 лв. лихва.
В изложение за допускане на касационно обжалване са поставени въпросите за наличието и размера на задължението на работодателя за заплащане на пълното дължимо трудово възнаграждение, по отношение на което намира приложение на разпоредбите на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Ф. относно заетост на работници от български предприятия за изпълнение на договори за работа, утвърдена с решение на МС № 113 от 29.04.1991 г./, за изискуемата форма за прекратяване на трудов договор, както и с копие от задграничен паспорт може ли да се установи факта на отсъствие на дадено лице от страната. Поддържа се, че по така поставените въпроси са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следното:
Материалноправният или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му – т. 1 на ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Въпроси, по които въззивният съд не се е произнесъл не се включват в обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая поставените от касатора въпроси касаещи предвидената в КТ задължителна писмена форма за прекратяване на трудовия договор, както и за приложимостта на разпоредбите на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Ф. относно заетост на работници от български предприятия за изпълнение на договори за работа не са включени в предмета на спора и не са обусловили изводите на съда, за да отхвърли исковете по чл.128 КТ и чл.245, ал.2 КТ над уважената част. Съдът е приел, че трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало от сключения на 17.10.2000 г. трудов договор, който не е прекратен, а е изменен в частта му относно трудовото възнаграждение и за исковия период уговореното между страните трудово възнаграждение е в размер на 2 200 д.м., който въпрос е уреден от законодателя с разпоредбата на чл.119 КТ. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност и необоснованост- касационни основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, каквото е и оплакването за необоснованост на извода на съда, че от представеното копие от задграничния паспорт не се установявало отсъствието на касатора от страната на 1.04.2001 г. За да се стигне до обсъждането им по съществото на правния спор, обаче, трябва да са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване.
Предвид изложеното, съдът в настоящия състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.12.2009 год. по гр.д. № 5879/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :