ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 278
София, 18.04.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 226 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2
ГГЖ.
Образувано е по частна жалба на Д. Д. Г. и Е. П. Г., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. И. от АК-В., против определение № 6 от 03.01.2012 г. по ч.гр.д. № 699/2011 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е върната частната им касационна жалба като процесуално недопустима против въззивно определение № 595 от 17.10.2011 г. по ч.гр.д. № 713/2011 г. на Добричкия окръжен съд, на основание чл. 274, ал. 4 ГГЖ.
Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответниците по частната жалба М. И. Х. и А. С. Х., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. З. от АК-Д., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорват като неоснователна.
Определение на ВКС* ГК* III г.о.
2
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска, намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне частната касационна жалба съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а това са тези с цена на иска до 5000 лв. В случая цената на предявените искове срещу касаторите е 4 000 лв., като с постановеното първоинстанционно решение те са осъдени да заплатят на ищците А. Х. и М. Х. сумата от 4 000 лв., представляваща платено капаро по сключен между страните предварителен договор на 24.11.2010 г. за продажба на недвижим имот. Частната касационна жалба е постъпила на 03.11.2011 г., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция, поради което се явява процесуално недопустима.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на касационния контрол. С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Както се посочи по-горе, цената на предявените искове възлиза на сумата от 4000 лв.
Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е образувано по жалба от правоимащия преди датата на влизане в сила на
Определение на ВКС, ГК, III гж
3
ЗИДГПК/2010 г./. В случая преди да бъде подадена касационна жалба, в т.ч. и частна касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи стария ред. В случая частната касационна жалба е подадена на 03.11.2011 г. с вх. № 5979 и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 274, ал. 4 ГПК, след измененията, направени със ЗИДГПК/ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./.Според § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е неправилно, тъй като те са изпълнили разпореждането на съда за отстраняване нередовностите на въззивната си жалба и същата е следвало да бъде администрирана и разгледана от въззивния съд. Тези възражения в случая са неотносими, тъй като с обжалваното определение решаващият съд е върнал частната касационна жалба като процесуално недопустима предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК, а не я е разгледал по същество. В случая е правилен изводът на състава на ВКС, че частната касационна жалба се явява процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като се касае за процесуална норма, която е приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена в обжалваното определение с действащата към предявяване на частната касационна жалба редакция. Частната касационна жалба е насочена против определение по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6 от 03.01.2012 г. по ч.гр.д. № 699/2011 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: