О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 9.02.2010
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1749 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДДМУИ “С”, с. С., общ. Търговище срещу въззивно решение № 102 от 9.07.2009 год. по гр.д. № 204/2009 год. на Т. окръжен съд, с което е потвърдено решението на Т. районен съд от 14.05.2009 г. по гр.д. № 59/2009 г., с което уволнението на К. Т. А. е признато за незаконно и е отменена заповед № 309/18.11.2008 г. на директора на ДДМУИ “ Св. М. ”, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, като незаконосъобразна, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност “санитар” и е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 367 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба К. Т. А. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са били уважени предявените от К. А. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ въззивният съд е приел, че работодателят незаконосъобразно е прекратил трудовото й правоотношение по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, тъй като не е налице соченото в заповедта основание – съкращаване на щата. Изложил е съображения, че към момента на връчване на предизвестието по чл.326, ал.2 КТ – 21.10.2008 г. заеманата от ищцата длъжност не е била съкратена, защото новото щатно разписание е влязло в сила на 23.11.2008 г. Затова работодателят незаконосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с А.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса към кой момент следва да се преценява валидността на изявлението на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ- към момента на връчване на предизвестието или към момента на изтичане срока на същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднообразното тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Не е обосновано в изложението, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице в случая. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение поражда действие с достигане на изявлението до адресата. С отправянето на предизвестието работодателят е упражнил своето право и това е правнорелевантният момент към който следва да се преценява валидността на изявлението, т.е. съществувало ли е потестативното право на уволнение и надлежно ли е упражнено то. Момента, в който настъпват последиците от упражненото вече право на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие е посочен нормативно в чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ и към този момент промяната в правната сфера на насрещната страна вече е настъпила, поради което издадената от работодателя заповед има само констативен характер. Нормата на закона е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС, че при прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие валидността на изявлението се преценява към момента на връчването му, както е прието и във въззивното решение.
С оглед изложеното по поставения в изложението материалноправен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, III гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 102 от 9.07.2009 год. по гр.д. № 204/2009 год. на Т. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :