О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1304
София, 20.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1190 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. В., Ц. М. Б. , Н. Г. П., С. Н. М., В. Б. С., Д. С. М., Г. Р. А., С. Г. Й., Е. Й. В. , В. И. Б., Г. Н. П., А. М. Й., Н. Н. Л. , Н. Г. П., В. Н. Р., Й. Н. Т., С. С. Д. и Т. Г. М. против въззивно решение от 25.02.2009г., постановено по гр.д. № 873/2006г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 14.02.2001г. по гр.д. № 18/2000г. на Софийски РС в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от касаторите против С. К. Т. досежно имот с площ 680 кв.м. в землището на с. С. в м. “Кападжийка, съставляващо част от имот 2855 по кадастралния план от 1950г., записан в к.л. № 7* а по плана от 1989г. съставляващ южната част от парцел **** от кв. 48. Искът с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД за нищожност на договора от 16.06.1999г. е отхвърлен и решението в тази част е влязло в сила при постановяване на първото решение на ВКС по гр.д. № 2604/2004г.
По делото е установено, че наследодателят на ищците е купил нива от 15 дка, заснета по плана от 1950г. като имот 2855, записана в разписния лист № 737 на негово име. Северната част от този имот влиза в регулацията по плана от 1961г. и е заснета като самостоятелен парцел **** с площ 1630 кв.м., за който през 1968г. е отстъпено право на строеж на ответника. Той го е реализирал преди 1989г., като е изградил вилна сграда. Този парцел **** следващия план от 1989г. е заснет като имот 322 и за него е отреден парцел **** с площ 1520 кв.м. С договор от 16.06.1999г. ответника е купил от общината и правото на собственост върху дворното место. Искът за установяване недействителност на този договор е отхвърлен с влязлата всила част от решението. Касаторите са заявили за възстановяване целия имот от 15 дка и с решение № 5088/15.1.1994г. е отказано възстановяване на парцел **** на основание чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ в действащата към този момент редакция от 1992г. Въззивният съд е приел, че не е имало правно основание за изменение на това решение и издаване на последващо такова № 5982/20.05.1999г., защото е изтекъл срока за това и защото не е определена с влязла в сила заповед незастроената площ от парцел ****, съгласно изискването на чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Алтернативно е прието, че дори ПК да е имала основание да издаде последващо решение след влизане в сила на отказа, то процедурата по възстановяване правото на собственост в съществували реални граници за спорната площ от 680 кв.м. не е приключила, поради това, че не е издадена скица към това решение, с която тази площ да е индивидуализирана. Предложението на кмета на район В. за разделяне на парцел **** на две части с обособяване на п. ХІІ-322 от 840 кв.м., в който е построена сградата на ответника и парцел **** с площ 680 кв.м. не е последвано от издаване на заповед за одобряване на това разделяне, или за определяне на незастроената площ от 680 кв.м. От правна гледна точка, съдът в изпълнение на указанията на ВКС е приел, че влезлия в сила отказ на ПК е постановен при действието на първата редакция на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ и това е приложимата норма. Към постановяване на това решение не е действала нормата на чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, поради което не е имало основание да се изследва въпроса за свободната незастроена площ от парцела, върху който е отстъпено право на строеж, защото към момента на влизане в сила на тази норма отказа вече е влязъл в сила с произтичащите то това последици.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ и чл. 11, ал.4 от ЗСПЗЗ.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два въпроса 1. достатъчно ли е решението на ПК издадено през 1999г., за да легитимира посочените в него лица като собственици, или е необходимо и издаване на скица към него, заверена от техническата служба към общината, ако имота е в урбанизираната територия. и 2. може ли ПК да се произнесе повторно след като е постановила влязъл в сила отказ без да отбелязва, че предходното решение е нищожно и издава решението на основание чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Касаторите считат, че по първия въпрос има противоречива практика на съдилищата, поради което е налице основанието за допускане по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК П. се на Р № 536/16.07.2002г. по гр.д. № 59/2002г. на ВКС І гр.д., с което е прието, че след иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ следва да се издаде от ПК решение по чл. 14, ал.7 от с.з., Р № 968/16.10.2008г. по гр.д. № 3201/2007г., с което е прието, че при отказ по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ не може да се води иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ и на Р № 74/11.03.2004г. по гр.д. № 311/2003г. на Плевенски ОС, с което е прието, че към решението по чл. 18ж, ал.1 следва да има скица с удостоверение по чл. 13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ за да може да легитимира посочените в него лица, като собственици. По втория въпрос, касаторите считат, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касация по иска по чл. 108 от ЗС, предмет на това производство С. К. Т. оспорва допускането до касация на жалбата, като счита, че не е налице противоречива практика по първия поставен въпрос, а втория не е от значение за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Първият повдигнат с касационната жалба материално правен въпрос – достатъчно ли е решението на ПК издадено през 1999г., за да легитимира посочените в него лица като собственици, или е необходимо и издаване на скица към него, заверена от техническата служба към общината, ако имота е в урбанизираната територия е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 т.1 от ППЗСПЗЗ, съобразно която правото на възстановяване на собствеността се извършва с решение на ОСЗГ, с което се индивидуализира имота и скица, неразделна част към нето. Към решението от 1999г. не е приложена скица, поради което, съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици на този имот. Цитираните и представени решения, които съдът описа по-горе не дават разрешение на този въпрос, а и не са противоречиви по между си. Затова не е налице наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.
Касаторите сочат като основание за допускане до касация по втория въпрос – може ли ПК да се произнесе повторно след като е постановила влязъл в сила отказ без да отбелязва, че предходното решение е нищожно и издава решението на основание чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ, това, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото разрешаването му не е свързано с необходимост от тълкуване на неясна правна норма, която се нуждае от тълкуване и по която няма практика. Напротив, нормата на чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ е ясна, не се нуждае от тълкуване, а и по приложението и има последователна и богата съдебна практика. Тя е актуална и не се нуждае от коригиране. По тези съображения и по втория правен въпрос на посоченото основание, въззивното решение не следва да се допуска до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.02.2009г., постановено по гр.д. № 873/2006г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 14.02.2001г. по гр.д. № 18/2000г. на Софийски РС в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС по касационна жалба, подадена от М. М. В., Ц. М. Б. , Н. Г. П., С. Н. М., В. Б. С., Д. С. М., Г. Р. А., С. Г. Й., Е. Й. В. , В. И. Б., Г. Н. П., А. М. Й., Н. Н. Л. , Н. Г. П., В. Н. Р., Й. Н. Т., С. С. Д. и Т. Г. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: