Р Е Ш Е Н И Е
N1098
София , 09.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ЧЕТВЪРТО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември , две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Мими Фурнаджиева
При участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. № 141 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК .
Д. Г. К. е подала касационна жалба срещу решение от 30.10.2006 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на Софийски градски съд с което се обезсилва решението от 9.01.2004 г. по гр.д. № 10503 /2000 г. на Софийския районен съд и се прекратява производстото по делото. С жалбата се инвокира неправилност на решението като се развиват оплаквания , свързани със спорното материално право .
Ответника Н. и. м. не е взел становище по подадената касационна жалба по реда на чл.218г ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
С разпореждане № 7/07 от 5.03.2007 г. на Върховния касационен съд, Четвърто отделение касационната жалба е върната и производството пред ВКС е прекратено.
С определение Р-296/2007 г. от 8.01.2008 г. на петчленен състав на ВКС това разпореждане е отменено и делото е върнато за постановяване на решение по подадената касационна жалба.
Жалбата е допустима , защото е подадена от надлежна страна , срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея и с което се туря край на съдебното производство , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е неоснователна и при извършената проверка беше установено , че решението на Софийски градски съд, 2г състав , с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото поради липса на задължителната процесуална легитимация на ответника е правилно.
Д. Г. К. е работила в Националния и. м. по срочен трудов договор № 403 от 9.06.1999 г. за период от 8.06.1999 г. до 8.11.1999 г., в който е уговорен срок за изпитване съгласно чл.70 КТ. В този период е била в отпуск по болест , считано от 26.10.1999 г. При връщането й на работа трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 879 от 5.11.1999 г. на основание чл.325,т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок. Предявената претенция е за признаване за трудов стаж през периода от 4.11.1999 г. до 10.03.2000 г. и като ответник е бил посочен работодателя . В чл.3, ал.2 от У. № 527 от 1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред обаче изрично е регламентирано , че ответник по исковете за установяване на трудов стаж е отдел “П”, т.е. Националния осигурителен институт. Следователно касае се до специална гражданска правоспособност , определена с нормативен акт, т.е. нейното наличие е въпрос на процесуална, а не на материалноправна легитимация , която е абсолютна положителна процесуална предпоставка , обуславяща допустимостта на иска. Изводите на въззивният съд , че при нейната липса производството се явява недопустимо и постановеното решение следва да се обезсили е правилен и се споделя и от настоящия състав на ВКС.
По тези съображения , ВКС, състав на Четвърто г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.10.2006 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на Софийски градски съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: