О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
София, 04. 08. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1826/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. В. , чрез адв. Г. П. срещу решение от 27.07.2009 г. по в.гр.д. Nо 275/09 г. по описа на Окръжен съд – гр. В., с което се потвърждава решение No 34/12.02.2009 г., постановено по гр.д. No 367/08 г. по описа на Районен съд – гр. М., с което се допуска съдебна делба между касатора В. и Й. В. И. по отношение на недвижим имот, находящ се в село С., община Р., съставляващ УПИ V-253 (пети за имот пл. Nо двеста петдесет и три) от кв. 22 (двадесет и две) по плана на селото, с площ на имота в размер на 1960 (хиляда деветстотин и шестдесет) кв.метра, ведно с находящи се в него двуетажна масивна жилищна сграда, гараж, лятна кухня, работилница и стопанска постройка, при граници и съседи: илица, УПИ IV, УПИ VIII, УПИ VII и УПИ VI, всичките от кв. 22, при квота по ? (една втора) идеална част за всеки от съделителите.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат бланкетно всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК,като не са посочени конкретните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение на практиката на ВКС или са решени противоречиво от съдилищата,или са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. От анализа на изложението обаче, може да се стигне до извода ,че се касае до поставяне на материалноправен въпрос относно придобиване на недвижим имот,получен по наследство, по давност на основание чл.79 ЗС. Прилага решения на ВКС.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок.
Решаващите мотиви на въззивния съд ,за да остави в сила първоинстанционното решение,с което е допусната делба при равни квоти между съделителите са,че ищецът сега касатор не е доказал,да е владял имота лично само за себе си, а влошените отношения с ответника-негов баща,изразяващи се в побои и гонения от имота установяват единствено целта на касатора – отблъскване на фактическата власт върху имота на другия сънаследник. Обстоятелството,че имотът е деклариран от касатора и за него е заплащал данъци и такси,не установява дезинтересиране от имота от другия сънаследник.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.
Не е налице и второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В представената съдебна практика ,на която се позовава касатора-Решение 265/28.04.2004 г. по гр.д. No 720/03 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение 216/05.04.2002 г. по гр.д. No 657/01 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение 2831/29.10.1979 г. по гр.д. No 1103/79 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение 239/29.05.1996 г. по гр.д. No 91/96 г. по описа на ВКС, I ГО е прието, че ползването на вещта самостоятелно от единия от сънаследниците, не е достатъчно основание, за да се приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено. Мотивите както на обжалваното въззивно решение, така и тези на първоинстанционното решение,към които е препратено, изцяло се съобразяват с възприетото от съдебната практика разбиране за необходимостта от конкретни, ясно изразени действия по отблъскване на фактическата власт на другия сънаследник и/или предприемане на действия, които да отричат неговото право и да са достигнали до знанието му. Във въззивното решение се съдържа изричната констатация, че действия в този смисъл не са предприемани от касатора, от една страна, а от друга – поведението на ответника по касационната жалба не позволява да бъде направен извода, че същият е узнал за намерението на касатора да владее за себе си.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса относно придобиване по давност на недвижим имот,получен по наследство. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната правен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. По поставения въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. За пълнота следва да бъде посочено,че касаторът не е изложил съображения относно необходимостта от разглеждане на този въпрос с оглед на промяна на създадена поради неточности при тълкуването на разпоредбата на ЗС съдебна практика или за осъвременяване на възприетото тълкуване,поради изменения в обществените условия или законодателството.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.07.2009 г. по гр.д. Nо 275/09 г. по описа на Окръжен съд – гр. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: