О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№.44
София,21.10.2008 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ЧЕТВЪРТО отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври , две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Албена Бонева
Мими Фурнаджиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 3881/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
О. В. А. , Х. Н. А. и Е. Х. Д. са подали касационна жалба срещу решение № 324 от 26.06.2008 г. по гр.д. № 227 от 2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта с която е отменено решение № 61 от 10.01.2008 г. постановено по гр.д. № 3* от 2001 г. на Пловдивския окръжен съд и са отхвърлени исковете на касаторите и Д. Д. Д. за връщане на цената по сключеният предварителен договор над сумата 7 119 щ.д. или левовата равностойност над 15 780, 97 лева, в частта, с която са осъдени да заплатят обезщетение от 200 лева за забавено плащане за периода от 22.03.2001 г. до 27.12.2001 г ., за връщане на сумата 1 230 щ.д. или левовата равностойност от 2 829 лева , надплатена цена на обектите по предварителния договор , както и в частта с която е отхвърлен иска за заплащане на подобрения над сумата 6 489 лева до 30 000 лева. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата, необоснованост и противоречие с материалния закон.
О. В. А. , Х. Н. А. и Е. Х. Д. подържат , че въззивното решение следва да се разгледа от Върховния касационен съд защото са налице основанията за допускане на касационна проверка , регламентирани с разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, защото спора е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и с практиката на съдилищата като цитират и прилагат конкретни решения, застъпили становище аналогично на изложеното от тях. Подържа се и третата хипотеза на чл.280, ал.1 ГПК – неправилно приложение на закона , но не в контекста на условие обуславящо развитието на правото , а като самостоятелно основание за допустимост на касационната проверка. Настоящия състав обаче намира, че не е обвързан с правната квалификация посочена в жалбата а следва да я определи в съответствие с фактическите основания , които се сочат от касаторите и които навеждат на условията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК.
Ответниците П. Й. Ф. и Д. Г. Ф. са депозирали отговор в който подържат, че касационната жалба е неоснователна и оспорват изложените доводи за допустимостта на касационното обжалване.
П. Й. Ф. и Д. Г. Ф. също са депозирали касационна жалба в частта, с която е оставено в сила решението № 61 от 10.01.2008 г. по гр.д. № 3* от 2001 г. на Пловдивския окръжен съд както и в частта, с която се отхвърля предявеният насрещен иск. Подържа се неправилност на решението поради съществено процесуално нарушение, субсумирано в хипотезата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ и необоснованост. Основания за касационна допустимост са намерили във всички хипотези на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците С. Г. П. и П. Т. П. не са взели становище по представените касационни жалби и направените към тях изложения за допустимостта на касационното обжалване..
Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира, че касационната жалба на О. В. А., Х. Н. А. и Е. Х. Д. срещу решение № 324 от 26.06.2008 г. по гр.д. № 227 от 2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ тъй като не са налице условията по чл.280 , ал.1, т. 1 , т.2 ГПК, макар с касационната жалба да са инвокират пороци на решението при произнасяне по съществени материално правни въпроси.
Не следва да се допуска до касационно разглеждане и касационната жалба на П. Й. Ф. и Д. Г. Ф. срещу решение № 324 от 26.06.2008 г. по гр.д. № 227 от 2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд защото не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Касационната жалба на О. В. А., Х. Н. А. и Е. Х. Д. е подадена срещу решението в частта в която съдът се е произнесъл по спорните съществени материално правни въпроси както следва :
С. материално правен въпрос при развалянето на договора и отпадането на основанието за насрещните престации е дали всяка страна дължи изцяло връщане на полученото и кога става изискуемо дължимото обезщетение за забава при реституция на престациите . На второ място се поставя въпроса за елементите от фактическият състав на дължимостта за подобрения при условията на чл.70, ал.3 ЗС и допустимостта .
В решението е застъпено становището , че след развалянето на предварителния договор от страна на продавачите- ответници П. Й. Ф. и Д. Г. Ф. те дължат връщането на получената цена на правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. По този въпрос липсва противоречие между решението и практиката на съдилищата и съдебния акт кореспондира със задължителните указания, представени в П. № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. № 1 от 1979 г. на Пленума на ВКС.
Въззивният съд е приел, че се дължи връщане на платеното от купувачите по разваленият предварителен договор за продажба или равностойността на 7 119 щ.д. , които са били приведени за погасяване на стойността на двата обекта- офис и гараж № 7 и я е присъдил. Не е приел ,че се дължи връщане на сумата от 2 981 щ.д. която купувачите не са платили , а е зачетена като погасяване на част от цената поради направеното извънсъдебно прихващане. Направените оплаквания са в посока правилност и обоснованост на съдебното решение, а не допустимост на факултативната касационна проверка , поради което не следва да се разглеждат в производството по чл.288 ГПК. Такива оплаквания са направени и в частта на решението, с която е отхвърлен иска за възстановяване на надплатената сума от цената.
Не следва да се допусне до касационно разглеждане жалбата в частта, с която се атакува решението по иска за заплащане на обезщетение с обжалваем интерес 200 лв. По правилото на чл.280, ал.3 ГПК не подлежат на касационна проверка жалбите с обжалваем интерес под 1000 лв. Допустимостта на касацията по тези искове се обуславя само от кумулативното обективно съединяване на исковете при което решението по съединения иск се явява обуславящо или обусловено . В този случай когато решението по обуславящия иск не е допуснато до касационна проверка , не следва да се допусне и касация на решението относно обусловения иск с обжалваем интерес под този , които е лимитиран в разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК.
Решението по повдигнатия съществен материално правен въпрос относно приложимостта на разпоредбата на чл.70, ал.3С също не следва да се допусне до касационна проверка тъй като не противоречи на константната практика на ВКС и липсва противоречие в практиката на съдилищата. Зачитането на правата на владелеца , получил владението по предварителен договор при условията на чл.71 и чл.72 ЗС е налице само тогава когато владението е предадено от собственика, а не от трето лице- дори ако е бивш собственик. Навежданите доводи в касационната жалба касаят непълнота на доказателствата и необоснованост на съдебното решение , а не обективират различна съдебна практика.
Не следва да се допусне до касационно разглеждане касационната жалба на П. Й. Ф. и Д. Г. Ф. срещу решение № 324 от 26.06.2008 г. по гр.д. № 227 от 2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Съдебното решение в тази част също не противоречи на съдебната практика на ВКС и липсва противоречива практика на съдилищата по съществения процесуален въпрос, повдигнат в жалбата за преценка на доказателствата и съпоставянето им със допуснатата експертиза при условията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./.
Направеният анализ от въззивният съд е задълбочен и в съответствие с единната практика на съдилищата и ВКС в тази насока, поради което подадената касационна жалба не следва да се допусне до разглеждане от Върховния касационен съд, тъй като не съответства на условията , предвидени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА касационните жалби О. В. А., Х. Н. А. и Е. Х. Д. и на П. Й. Ф. и Д. Г. Ф. срещу решение № 324 от 26.06.2008 г. по гр.д. № 227 от 2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3* от 2008 г. по описа на В. касационен съд, Четвърто отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: