Определение №316 от 1.10.2008 по ч.пр. дело №1409/1409 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
   №.316
 
                                                     София,01.10.2008 г.
 
 
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на  Република БЪЛГАРИЯ, ЧЕТВЪРТО  отделение, в закрито заседание  осемнадесети  септември  ,  две хиляди и осма  година в състав:
 
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Костадинка Арсова
                                    ЧЛЕНОВЕ :            Албена  Бонева
                                                                       Мими Фурнаджиева              
 
като изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.дело № 1409/2008 година
 
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
“М” АД е подало частна жалба срещу разпореждане от 1.07.2007 г. на П. на Плевенския окръжен съд , с което е върната касационната му жалба против решение № 239 от 22.04.2008 г. постановено по гр.д. № 147 от 2008 г. на Плевенския окръжен съд . В жалбата се инвокират доводи за неправилност на съдебният акт поради съществени нарушения на процесуалните правила .
Ответника Ц. Х. В. не е деподзирал отговор по реда на чл. 276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Ч. касационна жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна , срещу разпореждане постановено по чл.286 ГПК за което е предвиден инстанционен контрол .
С разпореждането на П. на Пловдивския окръжен съд е върнал касационната жалба , тъй като решението на въззивният съд не подлежи на касационно обжалване защото обжалваемия интерес е под законово определения минимум от 1000 лева.
Разпореждането е правилно.
“М” АД е осъден с решение № 239 от 22.04.2008 г. по гр.д. № 147 от 2008 на Плевенския окръжен съд да заплати на Ц. Х. В. сумата 752,08 лева и разноски в размер на 210,48 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от дружеството като обжалваемия интерес е сумата , определена в диспозитива на въззивното решение , която е под 1000 лв. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК решенията по тези дела не подлежат на касационно обжалване. Преценката за допустимост на касационната жалба от правно техническа страна се извършва от въззивният съд и ако същата е нередовна съобразно изискването на чл.286, ал.1 ГПК жалбата се връща на страна от този съд при изрично посочените три хипотези, а именно : подадена е след изтичането на срока за обжалване; не са отстранени в срок допуснатите нередовности и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Следователно правилно Плевенския окръжен съд е преценил допустимостта на касационната жалба съобразно изискването на чл.280, ал.2 ГПК и я е върнал тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лева. Постановеното разпореждане е в рамките н определената му от закона компетентност. `
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОСТАВЯ в сила разпореждане от 1.07.2007 г. на П. на Плевенския окръжен съд , с което е върната касационната жалба на “М” АД против решение № 239 от 22.04.2008 г. постановено по гр.д. № 147 от 2008 г. на Плевенския окръжен съд.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top