О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 04.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2020 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Образувано е по жалбата на М. Д. Д., М. Х. Д. и Д. В. Д. – всички от гр. С., против определение № 210 от 24 септември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 442 по описа на окръжния съд в гр. Х. за 2008 г., с което жалбата на частните жалбоподатели Д. против решение № 251 от 10 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 658 по описа на районния съд в гр. Д. за 2008 г. е оставена без разглеждане като недопустима и производството по въззивното дело е прекратено.
В жалбата се сочи, че съдът е приложил закона твърде буквално, без да взема предвид, че в производството следва да участва и детето, което като малолетно няма материална и процесуална правоспособност; законни представители на детето са жалбоподателите – съответно баща и баба и дядо; излагат се съображения по правилността на решението на районния съд.
Ответниците не дават отговор на частната жалба по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК от лица, имащи интерес от подаването на жалба. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.
За да постанови атакуваното определение въззивният съд приел, че жалбата е процесуално недопустима, защото производството по Закона за закрила на детето било инициирано от Д. “С” Д. и според правилото на чл. 28 ал. 2 от ЗЗкД във връзка с чл. 30 от ЗЗкД страна в производството е дирекцията и само тя е легитимирана да атакува решението, а жалбоподателите не могат да го атакуват, защото не те са инициирали производството и не са страни в него.
Относимите обстоятелства са следните:
Производството за прекратяване на мярка за закрила на детето М. Д. е започнато по молба на Д. “С” Д. на основание чл. 29 т. 6 от ЗЗкД – поради отпадане на основанието за настаняване на детето извън семейството. В производството по реда на чл. 30 от ЗЗкД по молба на дирекцията се сочи, че имало подадена молба от родителите за реинтеграция на детето в семейството, като социалното проучване установило, че родителите имат желание и възможности за полагане на адекватни грижи за отглеждане и възпитаване на детето, а също проявяват загриженост и заинтересованост от него. Детето М. , родено на 12 октомври 1997 г. било настанено при частните жалбоподатели М. и Д. Д. – негови баба и дядо, по силата на съдебно решение без номер от 31 май 2005 г., постановено по гр.д. № 237 по описа на районния съд в гр. Х. за 2005 г. От представения доклад от отдела “З” е видно, че майката и касатора М. Д. живеят разделено, като при майката живее друго дете, родено от съжителство между двамата, а бащата съжителства в момента с друга жена. Бащата също е подал молба за връщане на детето в семейството му.
В производството по молбата по чл. 29 т. 6 във връзка с чл. 30 от ЗЗкД пред районния съд са били призовани и са участвали само Д. “С” и районната прокуратура. Детето М. не е призовавано и не е представлявано.
Атакуваното определение е правилно по отношение на М. и Д. Д. , но неправилно по отношение на бащата М. Д.
Според правилото на чл. 28 ал. 2 от ЗЗкД, исканията за настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в специализирана институция, се осъществява с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на детето при спазване разпоредбата на чл. 15. Законът освен това определя в чл. 15, че във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то се изслушва в зависимост от възрастта му и според преценката на съда, но във всеки случай детето трябва да бъде уведомено за процедурата и за евентуалните последици от желанието и мнението си, както и за всяко решение на съответния орган. По силата на чл. 15 ал. 7 от ЗЗкД, дирекцията „С” може да представлява детето в случаите, предвидени в закона.
В разглеждания случай дирекцията е поискала прекратяване на настаняването на малолетно дете. В разпоредбите относно прекратяването на настаняване липсва изрично правило относно участниците в производството. Посочени като активно процесуално легитимирани лица обаче според чл. 30 ал. 1 от ЗЗкД са приемното семейство, семейството на роднини или близки, дирекция „Социално подпомагане“, родителите на детето или прокурора.частието на детето в това производство е задължително, както е задължително и в производството по настаняване при близки и роднини. След като детето е малолетно, то следва да бъде представлявано от своя законен представител, какъвто е родителят му. Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да действа в техен интерес (чл. 73 ал. 1 от С. кодекс), а тогава, когато упражняването на родителските права не е възложено само на един от родителите по смисъла на чл. 72 от СК, родителските права и задължения могат да се упражняват от двамата родители заедно или поотделно, а когато е налице противоречие в интереси между детето и родителя – тогава следва да се процедира според правилата на чл. 16 ал. 6 от ГПК (отм.), съответно чл. 29 ал. 4 от действащия ГПК. Родителите на дете в особеното охранително производство по настаняване на детето извън семейството или за прекратяването на такова настаняване, не са самостоятелно процесуално легитимирани, освен в случаите, когато са подали съответната молба за започване на производството пред съда.
Детето М. , спрямо което е предприето прекратяване на настаняването, в това производство следва да бъде представлявано от родителите си съвместно или от който и да е от тях. Липсва изрично разпореждане на закона, че в тази процедура детето следва да се представлява от дирекцията „С”. Дирекцията действа в защита на детето, но участието й не може да замести участието на детето чрез неговия представител. Безспорно е, че детето М. не е участвало в първоинстанционното производство, нито е било представлявано по законния ред.
Според изразеното в жалбата от бащата на М. – М. Д. , той предприема обжалване на първоинстанционното решение в качеството на представител на малолетното си дете. Определението на въззивния съд следва да бъде отменено по отношение на М. Д. , като се даде ход на въззивната му жалба. При това производство съдът следва да съобрази правилата, приложими при лишаване на главна страна в процеса, каквато е детето, от участието му в производството пред първата инстанция, предвид задължителните указания на т. 17 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК.
По отношение на бабата и дядото не може да се направи извод за наличие на активна процесуална легитимация за въззивното обжалване. Вярно е, че при тях е било настанено детето М. , но те не са инициирали производството пред съда, и, следователно, нямат самостоятелно процесуално качество в производството. Според правилото на чл. 34 от ЗЗкД, бабата и дядото, при които детето е било настанено, имат право да изразят мнение преди постановяване на решение, отнасящо се до промяна на мярката за закрила на детето, но не и да атакуват решението. Ето защо по отношение на тях частната жалба е неоснователна.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 210 от 24 септември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 442 по описа на окръжния съд в гр. Х. за 2008 г., в частта му, с която жалбата на М. Д. Д. против решение № 251 от 10 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 658 по описа на районния съд в гр. Д. за 2008 г. е оставена без разглеждане като недопустима и производството по въззивното дело е прекратено.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на изложените указания.
ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: