1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 15.07. 2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 98 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Г. В. и С. В. В., приподписана от пълномощника им адв. Д. Г., срещу определение № 11799/20.08.2010 г. по ч.гр.д. № 8863/2010 г., по описа на СГС, ВО, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение от 03.12.2009 г., постановено по гр.д. № 22027/2007 г., по описа на СРС, 26-ти с-в, с което е допуснато предварително изпълнение на постановеното по делото решение от 20.07.2009 г.
Като основание за допускане на касационния контрол се позовават на хипотезите на чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответницата по частната касационна жалба – Т. Г. Г. не е депозирала писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
На първо място, касаторите не са формулирали изрично конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС и който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, въпреки дадените им изрични указания в тази насока от СГС, с разпореждане от 03.11.2010 г. При излагането на същия, по същество те смесват основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, доколкото в изложението по чл. 284 ал. 1, т. 3 ГПК са изложени доводи за неправилност на последния (чл. 281 т. 3 ГПК), но с аргументация по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, на наведените по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК основания.
Независимо от това, съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторите са се позовали, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящата хипотеза, частните касационни жалбоподатели са приложили две решения на ВКС, които не са от кръга на задължителната практика, каквато бе очертана по-горе, и която е релевантна за допускане на касационното обжалване.
На следващо място, съгласно второто основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което са се позовали касаторите, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че правилно и законосъобразно въззивната инстанция е приела, че са налице предпоставките за допускане на предварителното изпълнение на постановеното от СРС решение, на визираното основание – чл. 238, ал. 2, б. „в” ГПК (отм.). В посочената хипотеза допускането на предварителното изпълнение става по молба на ищеца, какъвто е и конкретният случай, по преценка на съда, с оглед наличието на предпоставките на визираното в молбата основание. При извършването на тази преценка, в посочената хипотеза, съдът е длъжен да изследва комплексно редица въпроси, свързани най-вече със здравословното състояние на молителя-ищец, с неговото семейно и финансово положение, с притежаваното имущество и т.н., и на базата на една цялостна преценка по всеки конкретен въпрос да направи своите правни изводи относно наличието или липсата на предпоставките за допускане на предварителното изпълнение на наведеното основание. Именно това са направили и първата и въззивната съдебни инстанции. Действително въззивният съд не е обсъдил представеното с частната въззивна жалба доказателство, свързано с отчуждаване от страна на ищцата през 2003 г. на ? ид.ч. от описаното в него дворно място в [населено място], както и на ? ид.ч. от първия етаж на изградената в същото двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 68 кв.м. Същото обаче, не е в състояние да промени крайните правни изводи на второинстанционния съд, именно с оглед посоченото по-горе, че решението на съда за допускане предварителното изпълнение се основава на една комплексна оценка на редица релевантни за това производство въпроси. Видно е от комплексната оценка на доказателствата по делото, че здравословното, семейното и финансовото състояние на ищцата-молител предпоставят допускане на предварително изпълнение на постановеното от първоинстанционния съд решение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 11799/20.08.2010 г., по ч.гр.д. № 8863/2010 г., по описа на СГС, ВО, по частна касационна жалба на Т. Г. В. и С. В. В., приподписана от пълномощника им адв. Д. Г., с вх. № 75753/01.11.2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: