4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 18.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1204/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],чрез пълномощника му адв.Св.Б. срещу решение № 93 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 600/08 г. по описа на Сливенски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 496/ 05.06.2008 год. по гр.д. № 2043/07 год. на Сливенски районен съд,с което са отхвърлени предявените от касатора искове против [фирма] – С. и [фирма] с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че е собственик на 9 800/ 28 600 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ……. по кадастралната карта на [населено място] целия с площ от 29 330 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на ползване – за друг вид производствена дейност, както и на складов обект с идентификатор…….Отхвърлен е и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 33 ал.2 от ЗС за признаване право на изкупуване на 9 800/28 600 ид.ч.от поземлен имот с идентификатор ……., както и иск с правно основание чл. 66 от ЗС за признаване право на изкупуване на недвижим имот с идентификатор ……. представляващ промишлена сграда, паянтова на един етаж, със застроена площ от 14 кв.м. и недвижим имот с идентификатор ……. представляваща промишлена сграда, масивна, на един етаж със застроена площ от 1520 кв.м. Отхвърлен е и предявения иск за признаване, че законната ипотека учредена в полза на Т. [фирма] е недействителна,както и предявен иск с правно основание чл. 431 ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт № ….. том …., per. №…… по дело № 627/2006 г. на нотариус Н. С..
В жалбата са развити доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи бланкетно основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите относно не обсъждането на всички факти и обстоятелства в тяхната взаимообусловеност относно направеното от негова страна твърдение,че е владял спорните 9800/28000 ид.ч. за себе си,както и от кога следва да се счита за уведомен по чл.33 ал.2 ЗС и по т.3 ГПК по въпросите относно режима на земята под сгради,притежавани от различни собственици,за който въпрос практиката е остаряла и какъв е вещноправният ефект на административния акт,с който е дадено обезщетение по реда на чл.2,ал.2 от ПМС№ 192/91 год.
Ответните страни [фирма], [фирма] и [фирма] са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорват допустимостта и основателността на касационната жалба по подробно изложени съображения.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните е приел,че праводателя на касатора кооперация”Ст.Ч.”не е била собственик на терен от 9800 кв.м.,тъй като й е било отстъпено възмездно право на строеж през 1967 год.,което тя не е реализирала .Като правен субект е заличена през 1971 год.По въпроса за правоприемството между заличената като правен субект Т.”Ст.Ч.”и кооперация”Ст.Ч.” съдът не се е произнесъл,тъй като този въпрос е от компетентността на регистърния съд по реда на чл.431 ал.2 ГПК/отм./Едва през 80-те години отреденото за строеж място е било застроено от други предприятия за техни нужди,след извършено преотреждане на имота.Поради това е приел,че няма значение дали заповедта на министъра на промишлеността от 1993 год.,с която кооперацията е обезщетена с ид.ч. от спорния недвижим имот е влязла в сила или не,тъй като стабилността на един административен акт не създава право на собственост.Недоказано е останало и възражението му за придобиване на имота по силата на изтекла петгодишна придобивна давност.Действително налице е бил анимусът да владее имота/завеждане като актив земя от 9800/26800 ид.ч./,но не е доказал да е извършвал действия,с които да се е противопоставил на правото на собственост на ЕТ/купувач по сделката,изповядана на 20.09.2006 год.с [фирма]/ .Няма спор между страните,че съсобственика [фирма] не е предложил на касатора да закупи дела му от процесния имот на договорената с ЕТ”Е.”цена при сключването на договора,но иска с правно основание чл.33 ал.2 ЗС е недопустим ,тъй като е предявен след двумесечния срок от узнаване на продажбата.Неоснователен е и иска с правно основание чл.66 ал.1 ЗС за изкупуване на сградите в терена,тъй като е налице „хоризонтална”собственост и терена е обслужваща част.По гореизложените съображения се явяват неоснователни и исковете за недействителност на законната ипотека и отмяна на нот.акт №…/….. год.
Касаторът счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно задължението на съда по чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) да обсъди всички доказателства по делото, включително и направеното от негова страна твърдение,че е владял спорните 9800/28000 ид.ч. за себе си . Няма спор, че е трайна практиката на ВКС относно задължението на съда по чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./, изразена и в посочените от самия касатор решения, но твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от въззивния съд при постановяване на решението, е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.По въпроса от кога следва да се счита за уведомен по чл.33 ал.2 ЗС практиката е трайна и последователна – два месеца след продажбата,а и самият касатор не се позовава на такава.Освен това решаващото в случая е,че разпоредбата е неприложима,тъй като не е налице обикновена съсобственост.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока,а позоваването му е бланкетно и с твърдение за остаряла практика по първия въпрос.Наред с това във връзка с поставените въпроси относно режима на земята под сгради,притежавани от различни собственици и какъв е вещноправният ефект на административния акт,с който е дадено обезщетение по реда на чл.2,ал.2 от ПМС№ 192/91 год.не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.За пълнота следва да се посочи,че разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗС е неприложима в настоящия случай – разпореждане със съсобствена ид.ч. от терен,в който съсобствениците притежават в реална собственост сгради.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 600/08 г. по описа на Сливенски окръжен съд,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: