4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София, 20.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1111/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М.,чрез пълномощника му адв.И.Г. срещу решение от 21.07.2011 г. по гр.д. № 195/11 г. по описа на Окръжен съд – Монтана,в частта,в която е потвърдено решение от 29.03.2011 год. по гр.д. № 346/10 год. на Районен съд – Берковица,с което е уважен предявения срещу касатора ревандикационен иск за предаване владението върху 55 кв.м. от ПИ № …..,целия с площ от 207 кв.м. ,както и на двуетажната еднофамилна жилищна сграда построена в имота с идентификатор № …..
В жалбата са развити доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сочи бланкетно основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. По въпроса към кой момент следва да се определи кръгът на наследниците на лице,от което е одържавен недвижим имот,при възстановяване собствеността върху същия по силата на ЗВСОНИ счита,че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС изразена в решение № 1065/20.07.1999 год.на ІV г.о.,определящо веригата на наследствено правоприемство,а освен това е от значение за точното прилагане на закона,тъй като ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика.Въпроса при обявяването на противоконституционност на определени норми възникналите въз основа на същите права до влизане в сила на решението на КС,запазват ли действието си след тяхното обявяване за такива е от значение за точното прилагане на закона, тъй като ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,изразена в решение № 122830.06.2010 год. на ІІ г.о.на ВКС.
Ответникът [фирма] е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по подробно изложени съображения.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните е приел,че към момента на влизане на изменението на ЗВСОНИ – 21.11.1997 год./§ 1,т.1,б.”а” от ПЗР на З./,единственият жив наследник на общия наследодател А. С. е била неговата племенница И. Р.,която не е наследила правата на леля си М. С./съпруга на наследодателя С./,тъй като същата е починала на 2.04.1993 год. и не е могла да придобие права върху процесния реституиран имот.Затова като пълноправен собственик Р. се е разпоредила с него през 2009 год.,сключвайки с дружеството договор за продажба на наследство,поради което то е станало собственик на 2/3 ид.ч. от имота на деривативно основание.Касаторът М. не е могъл да придобие завещаното му през 1991 год.движимо и недвижимо имущество,включващо и процесните 2/3 ид.ч. от имота,тъй като към този момент неговата наследодателка-завещателка С. не е притежавала права върху този имот,тъй като все още не е имало основание за реституиране на имота/Наредбата – закон за снабдяване и цените,основанието на която е отнет имота е включена като основание по ЗВСОНИ с § 1 ПЗРЗОСОИ/.Освен това правата му като наследник по завещание в размер на 2/3 ид.ч. са отречени с влязло в сила решение по делбено дело.Не е придобил имота и по давност тъй като е налице забраната на чл.86 ЗС по отношение на държавен имот,а от 1997 год.той не е установил явно , спокойно и неоспорвано владение,тъй като действията,предприети от действителния собственик –Р. в периода 02.1998 год. – 02.2001 год.смущават владението му и прекъсват давността.Поради това съдът е направил и следващия извод, че не може едновременно да поддържа,че е собственик на деривативно и на оригинерно основание.За неоснователен е приет и довода на касатора- за липсата на реституция на процесния имот по силата на ЗВСОНИ,позовавайки се на Решение № 4/1998 год. на КС.С това решение е обявена за противоконституционна извършената промяна на ЗВСОНИ,но промяната на закона действа само занапред,т.е.от 20.03.1998 год.когато решението влиза в сила и възникналите вече права се запазват.
По първия поставен въпрос не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК тъй като касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС,ТР на ОСГК или решение по чл.290 ГПК/.Представеното решение е неотносимо към настоящия спор,тъй като касае спор ирелевантен към настоящия.Решението по въпроса за наследственото правоприемство,зависи от конкретиката на всеки спор и практиката е многобройна в тази насока.
Както по първия въпрос,така и по втория не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.То би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока,а позоваването му е бланкетно.Наред с това във връзка с първия поставен въпрос касаещ наследственото правоприемство не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.По втория поставен въпрос нормата на чл.151 ал.2,изр.последно от Конституцията на РБ,уреждаща действието на изменението на закона занапред е ясна и не се нуждае от тълкуване,а освен това е налице и задължителна практика – ТР № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС.
При този изход на спора касаторът дължи направените разноски от ответника в настоящата инстанция в размер на 1050 /хиляда и петдесет /лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.07.2011 г. по гр.д. № 195/11 г. по описа на Окръжен съд – Монтана .
ОСЪЖДА М. М. М. да заплати на [фирма] разноски в размер на 1050 /хиляда и петдесет /лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: